- Но аз никога не съм крил от тях каквото и да е.. Е да, освен теб... Само че винаги съм искал да ме оставят поне малко на мира, поне за миг-два... Командирът продължава да им твърди, че вече имам това прав, но не и не... Вероятно трябва да измисля нещо, с което да ги успокоя...
Синекосият вече се промъкваше в сенките до кухнята, от където беше най-лесно да се качи в кулата без да го видят. Отново за малко да се сблъска с командира си, дошъл да си проси малко хляб и риба, но онази фурия с тигана взе че го подгони и пътя беше чист. Да, принца може би вече спеше, ще трябваше да го събуди... Дано после му се простеше... Изкачи стълбите нагоре и си отдъхна за миг. Само още един пост...

- Не, не се показвай! Всичко е наред и така. - замисли се за чашката, която беше оставена на масата. Не беше пил вода сутринта. Рядко го правеше всъщност, защото прекарваше тук много малко... твърде малко. Но кой... Кой би преместил чашата, все едно някой беше пил... Отговорът дойде почти веднага и неочаквано... Защото вратата изкърца, когато някой сложи ръка на дръжката.

- Какво правиш тук!? - развилня се принца като скочи посочи към него с неприязън. Никой войник никога не беше влизал в стаята му и то така. Само командира, който някога беше намерил в един цирк, просто като бодигард да си изкарва прехраната. Беше го превързвал тук... Синекосия направо се просна на пода, от стрес и от ужас, но какво можеше да реши един поклон?
- Трябваше да.. говоря с вас.. и после.. и тогава.. и...

На принца му идваше направо да зашлеви това същество, нищо че войника беше по-голям и със сигуронст доста по-силен от него.
- Да не е идвал и сутринта? - обърна се накрая към нея. На него рязко му кимна да затвори вратата, но да остане в стаята. Със сигуронст синекосия вече си представяше хиляди наказания... Ако трябваше да се върне при семейството си? Позор... - Кой си ти, какво искаш... Кой те изпрати!?

-Да...той дойде след теб,Скай-кун...видя ме,но ме взе за привидение.-показа се и се намести на края на леглото.-Не бъди толкова строг с него,може и да е нахален,но не чак до толкова,че да трепери на земята.

- Нахален? Не бях нахален, пих малко вода... - объркан какво първо да каже или каквдо да не казва той гледаше и двамата, чудейки се на акъла си... Трябваше да се досети че.. Но от къде да му хрумне на човек, че... Духът е истински? - Сър, изпрати ме книжника, по поръчка на командира. Командира се подчини защото нямахме друг избор и изпрати мен защото съм бил много зелен или подобно... Просто изпълнявах заповеди и...
Момчето въздъхна, сега какво, какво щеше да прави. Войникът щеше да каже на командира, ако не го стреснеха достатъчно, а командира както обичаше кръчмите... Първо му сипа малко вода на онзи, за да успокои и себе си през това време.

- Той е виновният в това отношение... Поне сега, не знам за сутринта... - той изгледа войникът на кръв. - Значи толкова са искали да разберат какво има в стаята ми?
- Сър, аз не исках да...
- Млък!... Какво ще правя сега... Никой няма вяра на войниците! Не и на тях! Казармите имат прозрачни стени, пък и сигурно... Ох, не знам...

Той отново се стресна, въпреки че само следеше реакциите на принца в очакване на смъртна присъда, а чашата в ръцете му почти не падна, добре че удържа поне нея.
"Ама той свитъка е просто... Просто учебен... Аз нищо лошо не направих..." ама на кой говореше, никой не беше проговорил...

- Вече има ли особен смисъл, след като той знае? - въздъхна и махна неопределено зад себе си, леле, следващия път щеше добре да се поскара на командира и да му забрани изрично да допуска подобно нещо вечер... Този... Можеше и да го е направил от добри чувства но... - Той може да ти навреди, а освен да го опозоря пред всички... Нищо друго не може да му затвори устата. Цял живот в мините... И ще му отрежат косата... В тъмното, в отровата...