- Но това не е честно! Аз просто изпълнявах заповеди, защо мен да наказвате! - защо ли му трябваше да се опитва да говори с принца, то си беше невъзможно дори денем. Но нямаше вече как да съжали... Момчето му направи знак да мълчи, когато по коридора минаха няколко чифта крака, а после въздъхна.
- Доколкото разбрах в момента не си тук по ничия заповед. Чудех се дали когато войниците се заклеват спазват клетвата си... Командирите май го правят, а уж се водят по-смахнати от теб, нали?
Синекосия помръкна, схванал за какво идва реч. Абе това хлапе беше хитро.
- Кой ще бъде жертвата?
- Семейството ти.
- Тогава ще запазя тайната.

- Ще говоря с командира утре... Може би ще е добре да те наблюдава... - все още изглеждаше разтревожен.
- Този идиот!? - изпусна се синекосия и млъкна по средата на мисълта си.
- О, изглежда и войниците не го оценяват... Значи се справя точно така, както исках... Перфектно. Сега се омитай!

- Поне в това съм сигурен - въздъхна отчаяно момчето и сложи ръка на стъклото, загледано надолу. Какво да правеше сега? Този човек... Този човек... Утре преди да тръгнеше щеше да... Щеше да...
Не, още сега, трябваше да реши всичко. - По-добре се скрий, ще повикам капитана, ще реша този проблем с войника още сега.
И ето че надолу по коридорите след малко вече се влачеше уморен странник с меч нагоре към кулата. Какво искаше от него Принца в този късен час... Та той тъкмо се беше разбрал с готвачката...

- Принце, може ли да вляза? - умореният му глас се чу скоро-скоро през вратата, когато стърженето на меча спря.
- Влез - но не се обърна, знаейки, че ще види един рошав, недоспал странник с лилава коса и меч, бършещ пода, който дъвче кост от риба. Въздъхна, когато го чу да се покланя и срещна точно описаната картина, когато се обърна.
- Имам една специална мисия за теб.
- Нима? Страхотно! Кажете че бързам... Да открадна? Да ви купя нещо от пазара? Да продам нещо? - да, той беше джебджия... Или просто бодигард на джебджии?
- Не, отнася се до твой войник. Сядай. Ще ти разкажа - или поне щеше да му разкаже една лъжа.

А на онзи не му и пукаше особено, просто искаше всичко да свърши по-бързо. Въпреки че това беше даше учтивата му форма.
- Кой войник?
- Един със синя, дълга коса. Един висок такъв - да, за Скай всички бяха високи!! Но синьото май беше достатъчно, защото онзи се намръщи, докато си взимаше ядълка от близката кощница.
- Винр Алфакин? Какво за него? - разтревожи се накрая. - От мойте е, само да е забъркал някоя катастрофа...
- Може и да е, може и да не е... Ще трябва да го наблюдаваш.
- Аз? Защо пък аз?
- Защото ти можеш да го побъркаш. Измислих перфектен план... Слушай... - и като продължи по-тихо обясни на дявола злобния си план, както биха се изразили учителите му... Не отне много, но май командира вече беше преполовил кошницата към края...