Студ без особен смисъл

-Звучи ентусиазиран...-прозина се също,вече малко по-будна.-Аноооо...Какво точно правят?

"Ездачите го наричат разгравка. Пък и баща ти с шинигамската катана...Трябва да овладее и нея. Ризел можеше да се включи към тях, но в това състояние едва ли"
- А така, така, ядосай се, давай момче!
- Престани вече! - и отново звън от стомана този път ожесточено.
"Надявам се да не се накълцат докато Ризел е будна"

-Мммм...-затърка очи,но след малко се тръшна обратно долу.-Да се трепят колкото искат,аз съм прекалено заспала,за да им се радвам.

"Не се тревожи, ще има да им се радваш много пъти и без днешния. Те са си преди всичко момчета, момчетата обичат да се колят с ножовки, това ги забавлява, пък и се тренират. Когато се върне от лагера, Джей също ще бъде такъв. Дори няма да го познаем от части, гаранция"

-Супер...-ухили се на мисълта.-Как не са ме заразили,като съм отраснала насред момчета?Бас,че Нощ така е отраснала,насред момчета,затова беше толкова бойна и своенравна.

"Арвен беше отраснала сред момчета...И беше странна...Ти я видя, но това не беше особено истинската тя, няма значение. Не е от полза особено в някои ситуации"

-Ммм...Радвам се,че не е била точно такава...Инъче не мога да повярвам,че татко все още може да се движи без проблеми.

"Тя...Си го биеше и в този свят...По-малко, защото беше по-заета, но...Той затова никога не се прибираше в царството, въпреки че причината не се виждаше. Затова се пада малко единак, колкото и да искаше да му помогне тя просто го отчужди. Винаги беше по границите или на път..И малко или много когато Скай дойде при нас, повечето гледаха да са около него, отколкото около нея. Това я вбеси..Тя не му позволи дори да докосне принца, въпреки, че беше неправилно"
- Не! - нещо там излетя високо и се заби в снега долу с победен вик.
- Виждаш ли, победих те!
- Не е честно, сър, вие имате два меча!
- Тренировки, тренировки!...Макар че си по-добър от мнозина, учудваш ме.
- Суровият живот изисква сурови мерки, сър.

-"Сър".Още не е свикнал...-още една прозявка,как искаше още малко да поспи.

"Това ще си е постоянно обръщение. Повече от син му е наследник в работата, нищо друго. Така го въприемат и е съвсем нормално обръщение в този случай...Някои синове се обръщат така към баща си също."
- Уиии, бате Кратос е на земята!Бяла мечка, бяла мечка, помогни ми Вейлън!
- Не, това не е хубаво... - и един хубав вик се проточи надолу по хълма от двореца. - Али, ще ти го върна!
- Дай пет, дъщеря ми, пълна победа постигнахме още в ранни зори.
"Вдетинено същество" коментар от разбудения и раздразнен Торн

-Ужасни са...-онази усмивка така и не изчезваше.-Как го тормозят просто...
И това й даде идея.Тя изпълзя изпод крилото на дракона и го погали,преди да каже,че щеше да се върне скоро...
***
-Заповядай.-внимателно протегна ръка с чашата горещ шоколад.-Да ти дава стимул да оцеляваш покрай тях...

- Да...благодаря - май вече му се искаше да не беше ставал тази сутрин...Или вечерта да не беше приел да остане...Ама кой ти даваше да се откажеш сега, за това и дума не можеше да стане. Въздъхна, полсе отпи преди да замръзне, както беше още в сняг

-Искаш ли да ти донеса и нещо за хапване?-наклони глава настрани.

- Не, няма нужда. Вчера ме натъпкаха сякаш не съм ял от седмици и сега храната е ненужна...Но защо питаш, всъщност?

-Не знам.-повдигна рамене.-Жал ми стана,предполагам.Те наистина знаят как да тормозят,но аз него го изтормозих достатъчно отначало,затова ми го спестиха.Пък си ми и батко вече,искам да се грижа за теб.Това лошо ли е?

- Не, мисля. Още не съм достатъчно навлязъл в тази материя...Така да се каже, нищичко не разбирам. Така че въпрос като този ми е мъгляв, нямам братя и сестри, живея само с дракона си

-И аз отначало нямах.-седна на земята до него.-Даже и родители нямах,докато не ме намериха в Динзел.Свиква се,предполагам...може би е по-различно при всеки.

- Да, различно е. Мен ме е страх от моите родители...Затова и избягах от тях навремето, но...Това е минало вече. - усмихна се и махна малко от снега по косата си, че да не се наложи после да пие някакви билки или бог знае какво. - Сега ако мръдна от тук, Али обеща да ме настигне и да даде на домашния си любимец да ме схруска

-Аз ще те пазя,спокойно.-подсмихна се тя и отхапа от ябълката,която си беше взела.

- Доколкото разбрах ме изпращат на заточение при купчина документи...Така че благодаря, но няма да съм често...вкъщи ли да го наричам, не знам къде е това. - изпи до дъно чашата и я стисна, за да стопли ръце, беше още топла - Но да, още не съм стигнал до "вкъщи", а тук върви доста напечено още първи ден. Не искам да се срещам с брат си

-А,Джейдън?-ухили се момичето и замислено се загледа нагоре към слънцето.-Аз пък искам да видя какъв ще бъде,когато си дойде у дома...То нашия дом постоянно се мести,в един момент къщата обратно при драконите,сега тук,после къде ли ще бъде...-и отново отхапа.

- Това от една страна е хубаво, но онзи дом при драконите...Сигурно си е най-хубав, предполагам. А той...Ако е решил да стане униформен, горко й на сестра му, няма да го познае въобще...Сигурен съм, понеже нещо там има способността да променя характер и да намира сила...В теб самия...

-Аз отдавна съм приела факта,че той след време ще порастне и ще се промени...може би няма да ми дава да го прегръщам толкова,може да иска да ни защитава като един голям мъж,може много неща да се променят.Но аз съм готова,все пак сме семейство,ще го приема такъв какъвто е,каквото и да се случи.

- И така ще е най-добре. Пък и какво толкова, униформен, който ще започне да крие истинския себе си и ще се държи такъв, какъвто е само пред приятели и семейство. Ние...сме си такива, мисля...Повечето днес. Но е сигурно, че ще има промяна и може и да не се хареса на всички, само че..Той ще си е той. Али излез от там.
- Ама! - тя надникна от пряспата сняг удивено с ашрака си - Как така?Как ме забеляза!?

-Не подценявай батко си.-засмя се Дженифър,тупайки го онзи по гърба леко.-Татко го е избрал,значи има причина.