Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

-Не ми дреме дали е хитруша или не!-развика се синекосата,докато със здравата си ръка се оправяше с ръчичките.-Джени я няма,имаме ранени и Бог знае какви още!Не знаем къде да търсим,не знаем какво да очакваме,не знаем как да се оправим с тези смотани мъртъвци!

- Брей, много си напрегната.- подсмихна се той, като отстъпи малко назад, сякаш пазейки се да не си отнесе някой удар от нея, така профилактично:- Едни мъртъвци, какво толкова? Повечето от тук присъстващите вече са били веднъж или дори два пъти в Отвъдното, че може и повече.- нова зелена струя заля зомбитата.

- Тате, не можах да ги настигна - само ако беше тръгнала навреме...Али поклати глава и се обърна въпросително към...баща си?Или нещо такова...Той вдигна ръка, за да й покаже, че не желае да слуша, все още обгърнат в мрак и черни пушеци. След малко, като успя да задържи магията на Гламдринг отново го завъртя и тръгна към зомбитата без да каже нищо.
- Даедел, постарай се да върнеш Муртаг преди Ризел да разбере. - притича до него Ним, вече нещо като човек, от червения цвят върху себе си на нищо не приличаше
- Не мога, вече е твърде дълбоко заспал...Няма да се върне. - в очите му проблясна странно пламъче на радост, или отчаяние, но бързо извърна очи и нападна нападателите

-Аааа,писна ми!-изръмжа синекосата.
Замахна с меча и една огромна вълна от тъмнина заля всичко в полу-срутената къщичка.Ръцете се превърнаха в прах,а повече зомбита решиха да не се появяват.
-И сега какво?-Дейвид тревожно погледна към мястото,където беше порталът,и тежко въздъхна,щом чу Вичи яростно да започне да рита каквото беше останало от диваните.
-По дяволите,по дяволите,по дяволите!

- Ще я потър...ся... - мечът му изчезна, беше доста спокоен... - След като Муртаг го няма не ми остава нищо друго.
Ако се наложеше щеше да претърси и целия свят, но нямаше да има чак толкова работа заедно с Лука, който беше готов още от сега, макар и недоволен, че не беше успял в нищо в битката.
- Тате, идвам с теб.
- Скъпа, остани тук, вече се договорихме. И не съм тръгнал...Не е като преди години

-Така е...-наложи й се да приклекне от новата вълна болка в рамото.
-Мамо!Мамо!
Двете елфчета се показаха от някъде,Джеси разплакана,а пък Нико толкова намръщен,че за миг самата елфка се уплаши.Децата бързо изтичаха до нея и я прегърнаха,и двамата говорейки едновременно:
-Какво стана?
-Кой ти направи това?
-Къде е татко?Кой е този?
-Мога ли да набия виновния?
-Мамо!

- Върни го...обратно!Обратно! - изкрещя жената, като остави момчето малко по-назад, ужасено от червените очи на сестра си, която възприемаше малко по малко обикновения си вид, заедно със Скай и Ним, не можеше сама, силата беше прекалено много за нея за момента.
- Глупачка, той спи...Спи... - поклати глава Даедел и отнесе един шамар, вместо цветущи обиди.
- Обеща ми да не го правиш!Трябва да го върнеш!
- Според вярата на някои Съдбата го е взела при себе си. Други казват, че вече го няма завинаги. Кажи ми кое да последвам?Нито мога да го върна от Съдбата, нито мога да събера частиците от въздуха. Остави ме намира. Ще потърся Джени...Бях повикан да се бия заради нея

- Това...- заговори Ника изненадано и събра ръце зад гърба си:- Племенниците ми ли са?- попита тихо и наклони глава на една страна, като на лицето му се изписа мила усмивка, първата му такава усмивка от както съществува изобщо.
Зини разбута някои от потрошените мебели и въздъхна мъчно:
- Свършено е, толкова много труд, толкова много...- стисна очи и прехапа устни, като едва не си пусна кръв.
- Всичко ще е...
- Не, сестричке! Няма да е наред, беше, но вече не е!- Джин се развика гневно, като стисна дръжката на катаната и няколко искри се разхвърчаха наоколо.

-Спокойно,лельо Ризел...-Вичи сложи ръце на раменете й внимателно.-Ще се постараем да намерим решение на проблема...
-Джин!-извика недоволно синекосата.-На какво съм те научила?!Няма да позволяваш гнева ти да те превзема така!
-Че ти беше същата...
-И затова съм правила толкова много грешки,които той не е длъжен да повтаря.А сега се успокойте всички!Все някак ще успеем да намерим Дженифър,да върнем Муртаг,да оправим тази къща и да подредим този хаос!
-Мамо?-Джеси погледна с разширени очички към елфката.
-Да,кажи?-по-спокойно се обърна към нея,все още държейки я в ръцете си.
-Това...наистина ли се случва?
-Ще ми се да можех да ти кажа 'не'...

Джин погледна към синекосата стреснато и въздъхна:
- Съжалявам тогава...- отвърна тихо и се отпусна, като вдигна малката Естер, която все още ронеше онези зелени сълзички и тихико хлипаше.
Червенокосият стоеше като хипнотизиран, наблюдавайки двете елфчета с усмивка, докато един удар не го изкара от транса:
- Хей!- извика Джиа, като замахна пак и го удари за втори път по тила:- Време ти е да се махаш!
- Искам да...
- Няма повече нищо да искаш! Мина ти времето, не се справи!
Ника се намръщи и скръсти ръце недоволно:
- Ами ако не искам да си ходя?

-А къде е татко?-Нико изобщо не слушаше онзи непознат,не се интересуваше от него.
-Ъм...татко ти...-Джесика вдигна поглед към Ника.-Той...
-Да не би и той да е изчезнал?-Джеси отново изхълца и нова порция сълзи щеше да избухне.

Отдалечи се отново, на остатъка от покрива, където седна, за да помисли отново. Беше прав да казва, че Муртаг няма да се върне. Нямаше смисъл да го търсят...Да, после щеше да го потвърди...Край, нямаше го вече...Дори не беше в Отвъдното, пък и какъв смисъл имаше. Имаше дъщеря си...На първо гледане...Ризел нямаше да му повярва...Нито пък Джейдън. Някога беше казал, че е невъзможно да сътвори семейство. Ами как, като все се случваха проблеми...Но да не занимаваше с това другите.

- Не.- поклати глава Ника:- Той е тук.- посочи себе си и бегло се усмихна.
" Тогава го пусни, че тревожиш децата!"- изръмжа Ишизу, излизайки от под няколко дъски и камъка. Червенокосият кимна леко, друг път не би се съгласил и не би послушал никого, но сега съвсем ясно осъзнаваше че няма работа тук, вече не, не и за сега поне. Очите му просветнаха за момент, като с това и върнаха кристалния си цвят, невидима вълна се плъзна по червената коса превръщайки я в бяла, както и дрехите с които елфът беше преди... трансформацията. Вече Нава, коленичи леко и пое дълбоко дъх, като впи очи в пода:
- Всички... добре ли са?

-Тате!-Джеси се хвърли на врата му и отново заплака.
-Ъъъ...-Нико остана с вдигната ръка във въздуха от видяното.
-Ами...Раното ми е като разкъсано,Джени я няма,Муртаг...също,къщата е вече развалини и всички сме много много потресени.Това момиченце ни разби много яко с един замах.

- И брат ми напразно се възползва от тялото ми!- просъска елфът, като се изправи бавно и вдигна дъщеричката си, прегръщайки я силно:- Чия беше идеята за това?!- извърна поглед към Джиа, която само приведе виновно глава, след което и вдигна ръка признавайки си:- Боже!- стисна очи, като поклати глава и въздъхна:- Джеси, Нико... вие спокойно, всичко ще се оправи.
" Трябваше да те послушам по- рано."
" Извинението се приема, братко. Погрижи се за семейството си, децата са прекалено малки за подобни гледки."

"Отне десет години...Ако беше както преди щяхме да сме по готови..Но Дарсия никога не беше бил...опасност..." лилавокосият се изправи, дъщеря му беше възприела истинския си вид и държеше притеснено другата ръка на майка си.
- Къде си го запратил този път? рядко можеше да се свърше с него в тези дни Ним, Даедел не беше забелязал, че демона го гледа.
- Глупак...Нашите писания...Тези на черните господари...Казват, че съществува свят по-далеч от всеки друг. Този, който никой не вижда и не усеща. Свят, за който мнозина са мечтали...Но твърде опасен за онези, на които не им е позволено да го виждат. Там никой не може да отиде без разрешение от съдбата си. Там царуват други правила. От там произлиза вярването на ездачите, че мъртъвците се обличат в черни кимона, защото това е дрехата, която носят жителите на онзи свят.. Онзи свят се управлява само от онези, които могат да управляват живота на другите. Никога няма да го върнеш. Сега съм само аз. Даедел Раун. Затова е безмислено да разпитваш. Постарай се просто...да го забравиш

-Ти какъв си,че да говориш така?!Просто го забрави?!Аман от драматизации,имахме достатъчно преди десет години!
-Вичии...
-Не!Не ми се слушат такива глупости!
-Вичи,престани!
Магьосницата беше на съвсем малко да му се нахвърли,но Стивън я удържа назад.Момичето започна да се съпротивлява...нямаше смисъл.
-Джени ще се върне!И ще ти срита задника за дето приказваш такива неща!-разкрещя се по-силно белокоската.

- Не говоря за Джени. Случайно да не съм искал да се върне?Ако можех да й помогна щях да го сторя....Но моята черна магия не беше подходяща и то никак. Но той правеше прекалено много грешки, за да го оправдавам. И преди десет години и след това, и сега...Хората не се променят, или поне някои части от душата им. - сопна се господаря и се изправи - Говорех за себе си. Момичето може да ми срита задника после, но моята добра част никога няма да се върне. Никога, защото не аз съм го решил. "За какво ли ми трябва изобщо..."

-Знам,че не говориш за нея,не съм толкова...
-ВИЧИ!
-Млъкни!Знам,че говориш за себе си!Знам!И точно за това,че тя няма да го види повече,ще ти срита задника!

- Не съм виновен. Никой не го е карал да активира това - дръпна отново меча, който още светеше и руните не бяха избледнели съвсем. Скоро отново щяха да избледнеят - Но какви ги говоря. Говори, обвинявай ме, продължавай. За мен е все тая, не е за пръв път така или иначе. Ще те изслушам, каквото и да имаш за казване.
И отново се строполи долу. Наистина нямаше нищо против да слуша. Пък и какъв беше смисъла да спори. И да разбира погрешно или кой знае...Е, щеше да свикне...От сега нататък

- Не.- проговори Нава след малко:- Нека първо се успокоим, поне малко и тогава ще обвиняваме този и онзи.- огледа се някак отнесено и въздъхна:- Мисля, че никой от тук присъстващите не е виновен за нищо, тази Нитара и демона с нея, те са главните виновници. Муртаг искаше да защити Джени и другите и това, че е активирал магията също не го прави виновен. Даедел още по- малко, все пак и неговата цел беше да предпази застрашените, а едва ли е искал да... разкара Муртаг. Нали?- погледна към лилавокосият и присви леко очи:- Няма виновни сред нас. Ще се постараем да върнем Джени, а след това и Муртаг. Бях го казал отдавна, преди повече от десет години, ще го кажа и сега. Муртаг няма да го изоставим никога, дори и на края на света да се наложи да отидем за онзи инатлия.

- Няма смисъл - ако оня беше тук досега да му беше затворил устата. Но никога не можеше да се преправи. Все пак си беше себе си. Не че му се искаше да пуска коментари, но...Такъв си беше по природа. - Няма начин... - нямаше да си признае никога, че се тревожеше и за него. Никога...Не можеше...Нямаше да го каже и докаже...Дори беше готов да го остави...някъде там..И без това вече не можеше да го достигне. Не звисеше от никого. По-добре да си го вярваше...За да не пречи с коментарите. - Оставете, няма ли нещо по-важно за обсъждане?Неговото завръщане не е от съществена важност точно сега

-Ти ще кажеш,че не е!
-Край.-Стивън се намръщи,вдигна Вичи от земята и я завлече нанякъде,където да се поуспокои.
-Хубаво,имаме да помислим какво да правим сега...не можем да се разделим,трябва да решим къде да отидем и какво да наравим с тази...къща.-въздъхна Джесика.
-За къщата няма смисъл да мислим.Няма я.Джули,Зини и Естер ще живеят при нас за известно време и толкова.-вдигна рамене Дейвид,оглеждайки се.
-По-важно е къде да търсим Дженифър и изобщо за какво да се хванем...нито знаем къде се крие тази Нитара,нито знаем какво ни чак там,нито знаем дали изобщо е...
-Не го казвай!
-Дали изобщо е жива...

- Естествено че е жива - спонтано се сопна отново пък той, макар и да нямаше особена представа дали го вярва или не. Беше малко трудно...Чудеше се дали има представа къде е или беше просто инстинкт от типа "Давай да ходим, пък каквото ще да става"...Май беше второто...Не, не биваше да го узнава. Можеше, но нямаше да стане по този начин. В никакъв случай. - Мога да изпратя Лука да разгледа някои по-такива места, но се съмнявам да са избрали нещо, което се вижда от хиляди километри

" Може би е така. Някъде наблизо, или използват силна магия от където да ни наблюдават."- отвърна Ишизу замислено и се изправи, като до преди малко възстановяваше няколко рани по лапите си:" И все пак наистина не може да са толкова далеч."