Нещастните пирати и една малка Джени

- А боже, Вафа от тая маймуна е станал акробат, най-добрият с въжетата.
- Какво има шефе, пак ли Буфу - самият готвач идваше намусено, бяха го вдигнали по време на сън.
- Да, вземи я, при теб е най-кротък...Пък ако не го дресираш ще го оставим наистина на остров...
Малко или много по-късно вече се смрачаваше и повечето бяха свършили почивката. Капитанът оглеждаше морето за късче зя, край която да акостират
- Ето там - посочи най-накрая и даде на Кевин да види. - Виж да не би да е заето...
- Не...Това е един от Южните острови, няма канибали...За бога, сър, това са Островите на Пирата.
- Значи ще видим и други скоро

-Доооо-прозявка-бро утро...
Дотътри се при тях,търкайки очички,явно недостатъчно будна...а може би беше нощна птица?Новото беше,че онзи разкъсан парцал го беше захвърлила настрана и от дрехите,които беше изровила,си беше избрала едно панталонче и ризка...последното й беше малко голямо,но хубаво го беше позавързала около себе си.

- Добро утро за теб- поздрави я капитана, докато наоколо тичаха да опъват платна, да ги сгъват и бог знае какво точно да им правят, само и само да акостират - Стигнахме до Кайзоку, островът на Събранието. Често идват пиратите тук, а още по-често стават сбивания...Само че мисля, че не и днес - много по-нататък други платна трептяха на въздуха, също така черни, същото знаме, корабът стреляше поздравително към тях

-Ммм...-не беше сигурна дали се радваше за това или не...
Огледа се,въобще нищо не разбираше какво точно правеха всички в момента,така че реши просто да не им се пречка.
-Ааа...аноо...-хвана го за ръкава за момент.-Трябва ли да остана на кораба?Много пирати сигурно...няма да очакват да ме видят и малко ме е страх.

- Не се притеснявай. Те приличат на нас. Като гледам други няма да дойдат или поне не и днес, а ние спираме само за днес...Капитанът на този кораб, който виждаш е жена. Мисля, че би ти предложила да тръгнеш с тях, много обича да говори...Понякога доста писва, но...Е, няма нужда да се криеш в кораба или да те е страх от тях

Погледна към чуждия кораб,май думите му много не й подействаха и се видя,щом без да се усети стисна малко по-силно ръкава му.
-Ако...ако ме попита,аз няма да отида с тях...

- Няма да те пуснем, бъди сигурна. Никога досега не сме опускали някой да отиде с нея, а ти си с нас, нали така?Аз...Не бих го позволил, тя често само говори така и лъже

-С вас съм,да!-това май й пооправи настроението,защото отново се усмихна...за какво им беше слънце на небето?Тя достатъчно си грееше...

Капитанът нищо не каза и се загледа в другия кораб, който вече ги чакаше усмихнат. Скоро бяха вече при тях, онези от другата палуба бяха доста по-странни...Но пък пак си бяха пирати.
- Хеби!Не мислех, че ще те видя пак! - скочи на палубата от някъде горе и ги огледа всичките тя
- Това е остров за всички ни. Хайде, да слезем на брега, там ще говорим...И момчета, този път силен огън. - прекъсна я преди да е попитала кое е това момиче зад него

Джени се стресна от внезапната поява на жената,но се окопити бързичко.Отначало си мислеше да се скрие зад някого,в този случай-капитана,и да не излезе пред нея повече...но като се замисли...и това нямаше да свърши работа.Просто стоеше мирно и спокойно до него и оглеждаше другия екипаж.

- Чух че си имал приключение някакво. Исках да ти се притека на помощ, но в същото време бяхзадържана от бурята.
- Защо цялото море е разбрало?
- Змията не винаги попада в подобни неща - капитанката се усмихна и му кимна да слизат вече. - Интересен спътник си намерил, Хеби.
- Ти също не изоставаш назад, Татегами(Лъв) - имаше предвид това, че на тяхната мачта бяха завързали някакви офицери.
- Хайде, да не се нападаме още от сега. Да слезем на брега, тогава ще се запозная с момичето..Ако може

-Тя ме стряска...-прошепна тихо детето,когато се убеди,че нямаше да чуе.-Много настоява да се запознае с мен...

- Да, тя винаги така се държи. Нищо чудно, че екипажа й е наплашен. Не претендирам за добър капитан...Но да се старая да правя винаги най-гадното за екипажа си...Не ми се струва добре. Бих те посъветвал да не й се връзваш много, ако искаш ще я отклоня от темата запознанство

-А?Не,не се занимавай...ще се оправя и самичка...-поне така си мислеше.

Стъпи на мокрия пясък и погледна нагоре към луната.Погледът й винаги блуждаеше нанякъде,но далеч от капитанката...

- Хеебиии. - онази пак ли...Не, не трябваше да приема да се срещна с тях. Капитанката имаше намерение да се бие с него.
- Момчета, тръгваме си - реши проблема като бързо-бързо й обърна гръб.
- Не, не, не!Извинявай, извинявай...Хайде, седни тук, няма повече. - да...винаги се решаваше накрая така. Нейния екипаж седеше там в тъмното и гледаше жално как другите си седяха и се смееха край огромния огън, на тях им беше забранено...
- Здравей, момиченце - тя...не се отказваше - Как се казваш?От къде си?А?А?

-Дж-дженифър!-стисна очички за момент.-Казвам се Дженифър...

- Какво готино име! - тя подскочи доволна, че са й отговорили. - Хеби, взимай пример от нея, какви са тия имена дето имате всички на тоя кораб.
- Свестни, а твойте хора като нямат имена и са под номера?
- Ами...Това е хубаво...Дженифър, защо не дойдеш с мен, на моя ораб е по-забавно

-Н-не,благодаря...-отстъпи малко по-назад към екипажа.-На мен си ми е забавно и при тях.А пък и...не ми изглежда сякаш на тях им е много хубаво в момента.-и посочи хората й.-Изглеждат ми тъжни...

- Тъжни?Глупости, това е само защото са срамежливи...Нали?
Ония поклатиха глави в тъмното но нищо не казаха
- Я стига - обади се Ямараску като се изправи - Едва ли ще ти повярваме, нали знаем какво им е. Момичето си остава при нас.
- Ти пък кой си че да казваш?
- Той е моят заместник, тъй че има право. Престани да предлагаш на всеки

Джени продължи да гледа към тях в тъмнината...Мина покрай капитанката,без нито дума повече да й каже,и приклекна пред един от пиратите.
-Аз съм Джени...-и подаде ръка.-А теб...как те наричат?

Дали си беше забравил името...Или просто го бяха накарали да го забрави...Едва ли го криеше нарочно, за да дразни като капитана на другите. Май изчака разрешение от онази, която икмна съвсем незабележимо.
- Някога бях Джон...Но вече ме наричат Номер 20, друго име нямам и не бива да имам

-Джон?-усмихна се детето.-Малко ми напомня на моето.Какво трябва да правиш на кораба,чичо Джон?Аз помагам с готвенето и чистя мъничко.Но инъче само им се мотая из краката...

- Аз съм...Наблюдателят - чудеше се вече дали после щеше да му вика онази заради името. Беше им изрично забранила да се наричат както си искат, особено да си казват имената. Но тя беше с гръб и може би...Така беше по-добре. Другите обаче около него вече ги нямаше, страхувайки се да не бъдат наказани вече.

-А?Значи всичко виждаш!Това е много интересна работа на кораба.Ако мен не ме беше страх да се кача толкова на високо,може би и аз бих погледнала...-замисли се,но тогава забеляза как всички се отдръпваха...усмивката й веднага започна да си тръгва.-Ааа...анооо...мисля,че капитана ме вика.Ще ви оставя вече намира.Приятно ми беше,Джон!

Той просто кимна, повече нямаше да си навлича нищо. Добре де, тя можеше и да му прости, можеше да му стори знак, ако му забраняваше да говори. Но капитанката сигурно искаше да привлече момичето на своя...кораб...
- Ти ги тероризираш - възмутено скръсти ръце Ямараску и беше доста вярно
- Не е вярно, това се нарича дисциплина, хора!