Нещастните пирати и една малка Джени

-Аз какво ви казвам...-въздъхна момиченцето,усмихна им се отново и щом коремчето й си каза думата,тя махна с ръчичка,преди да продължи надолу към манджата.

- Ти си най-гадния лекар на света.
- Млъкнете, капитане - и пак си хвана китарката
Кухнята беше много весела днес, както обикновено, но пък не чак толкова че да се карат или да се бият, или да се карат. Както беше отбелязано, бяха задружни.
- Здравей, какво искаш за ядене?Ела си харесай

-К-каквото ми сложите...-пак се смути,щеше да си остане червена до края на живота си заради тях.-Нямам претенции.

- Сигурна ли си?Дано обичаш риба, че корабния дневник я мрази и се чудим с какво да го храним.
- И има някаква гадна супа, дето само юнгата я обича...
- Я седни при нас, има място...Преди да дойде лекаря
И сложиха пред нея една голяма сочна риба като първото предложено

-Ъ...ъм...-огледа се,честно казано чакаше разрешение да яде...но след като никой нищо не каза,но все пак всички погледи бяха върху нея,тя взе ножа и вилицата.-Вкусна е!

- Браво, готвачо! - засмяха се и потупаха един човек по гърба и кой където свареше. - Той обикновено не се справя, но в някои дни успява!
- Да... - тихичко се усмихна и той, преодолявайки...притеснението...

-Наистина е много вкусно!-грейна момиченцето и продължи кротичко да си хапва...
***
Беше време да измъкне съндъка.Минаха няколко дни,в които беше успяла да поговори с всеки от екипажа.Толкова много усмивки и смях не беше раздавала никога...ама никога...Завлече със себе си същия съндък,в който я бяха отркили и погледна през прозореца на каютата към брега.Честно казано,не искаше да си тръгва,но както беше казала още първия ден...Мястото й не беше тук.Те бяха пирати,а тя само едно малко слугинче.Най-много да продължи да им се пречка.Намести шапката така,че да не падне и изкара съндъка навън.
-Може ли...само за малко?-махаше с ръчички да им привлече вниманието.

- Естествено - откликнаха повечето и разбира се помахаха на нечулите да дойдат или ги извикаха.
- Все пак дойде времето да си кажем чао, нали - спокойно се доближи и липсващия очилатко със своите вечни листа в ръка

-Мхм...-отвърна,докато вдигаше капака.-Исках да кажа "Благодаря" по правилния начин.
След като се насъбраха около нея,тя започна да слага огърлиците около вратовете им и да им дава по една прегръдка.
-Довиждане,господин Страшен!Теб няма да забравя,бъди сигурен в това.Довиждане,господин Очила!Благодаря ти за прическата,можех спокойно да вървя с шапката!Довиждане,господин Готвач!Рибата беше много вкусна всеки ден,не ги слушай какво приказват.
И така всеки...предпочиташе да им измисля такива прякори,струваше й се сякаш беше по-близка с тях така...Докато накрая не стигна капитана.Тъмният му образ никак не я плашеше вече и тя му се усмихна.Бръкна в джобчето и изкара един сребърен медальон с формата на дракон.Подаде му го...
-Това ми беше дадено от момичето,което ми помогна да стигна до тук...много е важно за мен и искам ти да го имаш,капитане.Благодаря,че се погрижихте за мен!За първи път бях гост и ми беше наистина забавно!

- Наистина ли искаш да ми го дадеш? - капитанът приклекна, че да погледне момичето в очите. Неговите бяха лилави. Някои от подчинените му го гледаха като ударени от гръм. Само един от тях си се подсмихваше спокойно, нали всеки ден се налагаше да се справя с тези немирни лилави коси, та затова всяка сутрин корабът се будеше от "Ох" и "Ауч", и "Стига бе, потърпи още малко" - Е, аз нямам какво повече да ти дам. Като повечето наоколо може би съм искал и да останеш...Но твоето място би трябвало да е на земята. Благодаря ти за подаръка, ние също няма да те забравим...Момент - погледна към един от зомбираните - Юске, не ме гледай като палячо на панаир, ходете да свалите платната и знамето и пуснете котва

Детето се разкикоти,но не забрави и него да прегърне.
-Хай...моето място е на земята.-колкото и да не й се искаше.-Имате много хубави лилави очи,капитане.Иска ми се и аз да имах такива...

- Благодаря...Аз като малък не се харесвах, понеже бях малко различен...Но се свиква - той се усмихна и пак нахлупи шапката върху главата си. Понякога доста беше патил заради това лилаво, разпознаваха го лесно, но пък иначе си беше едно черно същество с кораб и нищо повече. - Скоро стигаме брега...Ей момчета, я се вкарайте в приличен вид, че и без знаме ще ни вземат за пирати, трябва да акостираме
- Аз съм си нормален - веднага заяви очилаткото, вярно, той въобще не приличаше на пират. Някога беше бил писар на заможно семейство и служеше за учител на гадните деца, но се беше измъкнал и знанията му бяха доста полезни

Джени доближи до края на палубата,където бяха лодките.Леко плашливо се качи вътре,като няколко пъти едва не се сдържа да изпищи,това нещо се клатеше прекалено много за нейния вкус...

- Дай да помогна, аз ще съм гребеца - един от пиратите, който най-често се занимаваше с въжетата я хвана здраво, за да й помогне - Изглеждал съм най-нормално

-Всички изглеждате нормално за мен...Аригато.-успя да седне с негова помощ.
Щом лодката започна да се спуска надолу,тя се зае да им маха с ръчичка.Щеше да стане,ако не я беше страх да не падне във водата...
-Бай бай!-извика,след като пиратът започна а гребе.

Те бяхана парапета, както обикновено, когато бяха на котва и този път махаха с усмивки , отказаха се да викат, защото едва ли щеше да ги чуе, колкото и високо да беше
Гребецът я остави на пристанището и отново се сбогува с нея, а после загреба към плаващия си дом, от който другите още го чакаха.

Една година по-късно(забележи) един черен пиратски кораб плуваше ужасно странно и искаше да настигне друг.
- Стреляйте, момчета, стреляйте! - викаше апитана на руля, въпреки че с трудности управляваше кораба в бурното този ден море.
- Сър, ще се разбием в онзи кораб след девет цяло и една секунда - един човек с очила до него разпиля листовете си и вятъра ги понесе, а той пак изпадаше в истерия.
- Момчета, греблата извадете вместо оръдията!Да им покажем как кораб се залепва за друг!Забийте греблата в отворите им за оръдия и притеглете коритото към нас!

"Ъъъгх..."
Отначало всичко си беше наред...едно наистина богато семейство я откри да се лута из улиците през нощта и я бяха взели.Не мина много време,докато я приеха за своя.Бяха й намерили учител.Бяха видели талант в нея и започнаха да го развиват...След година вече Джени можеше да пее по-прекрасно и от най-добрите оперни певици,даже и с детското си гласче.Дрехи,храна,дом,любов...имаше всичко,за което едно дете би мечтало,но...но...
И преди три вечери,преди три вечери в които тя спеше в един проклет чувал,ги бяха ограбили.Крадците бяха уж полицаи,наети от някакъв си граф...не знаеше какви проблеми си имаха "родителите" й и с кого,но явно бяха големи и сериозни.Успяха да ги убият точно пред нея...но тя...тя щеше да стане "перфектното слугинче",а когато порастнеше и "вкусна играчка".
И сега,в един тъп тъп привидно луксозен кораб,тя лежеше в безсъзнание за трети ден в един още по-тъп чувал...

- Дръжте се, момчета и пригответе сабите - самият той, заедно с очилаткото се хванаха за кормилото. Корабът им се блъсна в другия и в миг пиратите се посипаха по палубата на онзи, който гонеха...И пак настана меле, по дяволите тоя кораб беше посмял да ги нападне, заради него трябваше да спират на остров с канибали и да си правят нова мачта. Капитанът беше отнесъл едно ухапване и затова сега управляваше малко трудно от болката.
Но това не му попречи да нареди да пуснат котва и също да се включи в мелето.
- Хванете капитана, убийте тия войници! - крещеше, докато сам се справяше с хора, които искаха да се спасят при акулите. - И не наранявайте невинните, Лефа, казах ти да не плашиш децата още преди година!
- Сър, според моите изчисления това корито ще се разцепи след десет минути!
- Слушайте Кевин, по-добре ходете да вземете необходимото - промени си мнението черния човек веднага и заплаши капитана с една сабя, за да момчетата да работят спокойно

'Беше сграбчила едно желязо от камината и така яко го жигоса онзи...После го дранна в главата и метна желязото към него,да го стовари на земята.Години търкане на подове си бяха казали думата.Но имаше още много,а тя се оказа приклещена...запушиха й устата с кърпа,блъснаха й главата в стената няколко пъти,колкото да спре да се мята.Закачи се за острието на една от падналите саби и част от роклята се разкъса,за да покаже една дълбока нова рана,оставена от главния разбойник.
-Искаш ли още една?!-и с един юмрук тя веше беше на земята.'

- Ямараску! - пак онези двамата мечтатели за съкровища, но този път бързаха много заради изчисленията. Вече спускаха онези хора с лодките им и капитана плуваше на една цепеница с акулите - Гледай колко човали и сандъци, дай да носим по-бързо.
- Да, и дано сме взели всичко годно за ядене. Тука били много изискани...
И с подобни приказки взеха да изнасят от стаята каквото грабнеха, подаваха го на други и така всичко беше струпано отново на "Хеби"
- Чували, чували... - пишеше там изчислителя, както обикновено - Абе тоя кораб само с чували ли е пълен?Това картофи ли са?
- После ще ги отваряме, знаеш, обаче няма да успеем всичко да вземем.
- Най-необходимото и по-бързо - капитана вече режеше въжетата, оплели се при сблъсъка с въжета от другия кораб - Скоро ще се откачим

-Ъъъъгх...-един от чувалите взе,че проговори...И взе да мърда!
Отне й малко време да си спомни...но когато го стори,като истерик започна да дращи по плата и да се опита да се измъкне.В усилията си започна да се търкаля напред,докато не се блъсна в нещо твърдо.
-Ау...-прозвуча от вътре,звучеше толкова мизерно...

- Ямараску!!!Пак си донесъл странен чувал! - развика се някой, докато се чуваше пращене и доста клатене, докато кораба се успокои, явно се бяха откачили от другия, бяха му счупили кормилото...Пък и той скоро щеше да потъне.
Някой възкликна изненадано, явно все на него му се случваше да носи на "Хеби" странни мърдащи неща...Дойде да отвори чувала и възкликна отново, което беше съпроводено от още едно люшване на кораба.
- Джени! - май си беше изкарал бая акълите. Настана тишина.
- Моля? - обади се накрая и капитана, някак невярващо

Момичето примига срещу яркото слънце...докато не му свикна.Един силен весел писък разтресе целия кораб:
-ЯМАРАКСУ!-и го събори на земята,щом му се окачи на врата

- Наистина е Джени! - засмя се онзи, когато се окопити - Шефе, шефе, намерих Джени!Пак!
И той не можел да вика?Да бе...Рядко го правеше просто...Това събра пиратите, които още не бяха повярвали на думите му, но скоро щяха да го сторят, както винаги бързо
- Боже, помислих че си станал лъжец и ми се причува.
- Как стана така?
- Е, Ямараску, ти си направо...не знам какво

-Сссс,ау ау ау...-погледна надолу към коляното си.-А!Нацапах те!Извинявай,извинявай!
Раната,очевидно възпалена,защото никой не се беше погрижил новото слугинче да има достатъчно здрави крака,се беше отворила наново и сега отново кръв течеше от нея.