Спасени...а може би не?

"Али" повика той детето, което се покачи с малко трудности и той излетя чак тогава. Нямаше намерение да оставя никого тук, хич не му вдъхваше доверие гората...
"Винр, точни координати, идвам"
"Ти пък от къде се взе, Муртаг...По-добре недей...ъ...Защо пък "идваме"?"
"Ще видим"

-Тя е близо...-отвори рязко червените си очи.-И е гневна...
И точно тогава тъмнината я изблъска от дракона,като я запрати с главата надолу във въздуха.Сграбчи Вампая,но още един сблъсък с тъмнината й я прониза жестоко и тя не успя да достигне оръжието.Мракът на Нитара погълна момичето,преди то да се сблъска с твърдата земя.Самият демон вече беше при нея и пак онзи бой започваше да се повтаря,само че Дженифър беше наистина изтощена...А инъче,сенките се издигаха около лагера на кентаврите и започваха да сриват всичко малко по малко...

- По дяволите с вашите идеи! - гласа му, въпреки че беше доста слаб и досега едва се беше изправял прокънтя, знаеше си, знаеше си...Два дракона се сблъскаха и запревиваха към дърветата докато ужасеното момиченце се държеше здраво за единия, а на другия вече нямаше никого. Онзи се облегна на Гламдринг ядно и вдигна глава - Май хич не разбирате и собствените си желания на последък...Които и да сте - поне младежа зад него имаше благоразумието да го задържи малко

-Не!НЕ!-онези се затичаха да си спасяват обежището...
А там вътре,бой,бой...онази беше искала да ги раздели,но да му се невиди,бяха направили веше връзка с дракона!И с това момиченце...Но сега,бой,бой,бой,не й пукаше,ама никак...имаше много като нея,ако ще да се гътне...

Дракона успя да се откъсне от другия и огъня му, подкрепен от ужаса на Али изгори всичко наоколо. Червените очи на съществото там просветнаха ярко и процесът на поглъщане отново се раздвижи. Тя скочи на земята ядосана и озъбена както никога до сега. Не я интересуваше дали този път щеше да убие баща си, който вече страдаше от активираната магия. Детето замахна силно със своето невидимо досега оръжие, а сега образувано от магията на бащата, червената магия направо разцепи огъня.
- Само да ми дойде причинителя! - младежа, който беше дошъл с Муртаг...По-добре да не беше идвал. Али пристъпи напред, вдигайки ръка, че да се сдобие с още тъмнина и се огледа. -Никой няма правото да напада така! - да, май виждаше тоя...причинител

Нито Нитара,нито Дженифър не чуваха...Онази най-сетне можеше да затържествува.Така жестоко заби върха на косата си в гърба й,че беше чудо как не я разцепи на две.Дженифър изкрещя от болка и стисна очи,Вампая загасна и тя започна да потъва и потъва...
Онази погледна назад към онези двамата и се ухили като истински психопат...
-Най-сетне!Най-сетне ще получа своето отмъщение!-и съдейки по момичето май доста добре се спряваше.-И вие сте тук прекалено късно,за да ме спрете!

- Никой не те е питал - ухили се в тип онзи който носеше със себе си. Тя също имаше подобно оръжие, сега го държеше в ръка и беше странно. Седемгодишно хлапе с едно огромно, огромно нещо в ръце. Тя се затича напред, преди червенокоското дошъл с несъществуващия й баща вече да успее да я спре, после замахна. Чернотата, създадена съвсем наскоро започна да се прибира в ръката й, все едно викаше отдавна загубено нещо.
- Така ли мислиш?Така ли мислиш!? - готова беше да се бие с ръката с пръстена...Една възрастна ръка на онзи, който за миг зае образа й, значи беше допуснала желанието му за кръв - Не всичко е това което изглежда!Ти няма да я погубиш!Никога, докато аз съм тук! - дори прие и гласа му, дотолкова озверяла, никой не беше способен да я спре

-Ооо,не,не това е целта,мъниче на тъмнината...-издърпа косата и доста кръв се поизля,а после успя да блокира удара до някъде,но острието взе,че започна да се пука...-Ако оцелее от загубата на кръв,ще видиш какво имам в предвид.
А като говорим за кървящи Дженита...и Вампая нямаше да я спаси.Една синекоса,от никъде появила се,сега беше отнесла тялото й към една от сенките...
-Дръж се,Джени!Дръж се!-паникьосано шептеше тя,докато се опитваше с мрака да затвори раните...

- Ще видя...А преди това ще те убия!Чуваш ли?! - тя крещеше вече напълно по мъжко му, макар че никога никой не беше карал Дарсия да крещи. Това постигаше самата тя и все пак Сарго все още я нямаше. Защото за разлика от баща си тя можеше да контролира тъмнината перфектно, много по-добре от брат си или Муртаг. Замахна отново, острието беше придружено от порция синьочервена вълна, онази, която използваше когато искаше да нарани и открадне тъмнината. Някой ден тази магия щеше да й коства семейството. И замахна по-силно от предишния път, водейки се и осланяйки се на вътрешния си глас, който я пазеше

Вече демонът се уплаши...особено,когато част от тъмнината й започна да я напуска.Опита се да се отдръпне,но синята магия се уви около нея и я приклещи.
-Явно господарят Дарсия не си е загубил способностите...-ухили се.-Ще бъдеш страхотен Господар...но още не.
Призова последните си сили,после как щеше да се възстановява,и тя не знаеше.Но и на онова момиченце нямаше да й бъде добре...
-Спри!-извика Хиро и спря Джесика.-Спри,така нищо не правиш...
-Хайде направи нещо,като си толкова умен!
-Трябва й кръв...-повдигна я внимателно.

- Ха, ти не можеш да предскажеш бъдещето!Дали ще съм господар или не, дали ще тръгна към една разрушена кула или не...Пътят избираме ние двамата. Аз и чичо!Само ние! - червените й очи просветнаха още по-ярко и тя активира своята синя магия, по която на вълни започна да приижда и червена. - Чернотата ти скоро няма да я има. Някой ден...Ще я взема за себе си, обещавам ти. Завинаги!
Усети силата на Даедел ярко в съзнанието си и накара Дарсия да я накара да влезе в действие. Червенината избухна в черно сияние, когато тя показа онова, което беше взела, както баща си, в черни сенки страдащи наоколо и опитващи се да грабя още

-Не и днес,Али,не и днес...-онази затвори очи,магията й щеше да я погълне,ако не побързаше...
Изрече няколко странни непознати слова,отвори искрящите си очи,и се изплъзна,като се сля със сенките и избяга,надалеч от там.Щеше да се оправя с нея по-късно,но засега беше доволна...беше много доволна.
-Боже мили...-синекосата гледаше ококорено как раните на момичето се затваряха,както пиеше от кръвта на магьосника.-Боже мили!
-Това...-присви очи,сега пък и той беше отпаднал.-Би трябвало да е достатъчно...

- Да. Само че внимавай, тя й е направила нещо - Али се доближи сравнително бързо, като държеше своето оръжие на рамото си и гледаше все така страшно, сякаш искаше да убие сестра си - Може да се събуди всеки момент...Ей ти, там, твоята бяла магия също може да е от полза, не ме гледай като пън - обърна се и към червенокосия младеж, който не знаеше къде се намира, когато тя мина покрай него

-Винр не е никъде наоколо...-заогледа се Джесика.-Това не е хубав знак...
-В-винр...?
Русокоското ахна,когато я видя бавно да отваря очите си...бели,празни,можеш да се взираш в тях дълго време и нищо да не видиш.
-Кой е Винр?...къде съм,защо ме боли така?
-О,не.-елфката покри лице с ръцете си и тежко въздъхна,това щеше да бъде сложно,много сложно.-Муртаг,може и да не е хубаво да се доближаваш...
-М-м...таг?

- Татко го няма още, нали го погълнах, за да го използвам. Ще го върна после - сопна се Али, като не губеше червените си очи, но поне съумя да прибере оръжието си и се ухили ала господарски - Значи така... - сигурно сега измисляше нещо много лошо с тази си черна същност. Протегна ръка да докосне сестра си, успокоявайки червената светлина, понеже не приличаше много-много на дете.
- Разбирам...Спомените се пазят във водата, където тя тече свободно и необезпокоявано. - цитира чичо си след миг, само тя си знаеше какво има в предвид. - Можем да опитаме да върнем нещата

-Можем ли?
-Не я пипай!-Хиро дръпна Дженифър далеч от момиченцето.-Не я пипай...
-Боли...-Джени нищо не разбираше,не можеше да види кой я държеше така грижливо,от кого я защитаваха,и защо...нищо не разбираше.

- Добре - детето се отдръпна, заставайки до Кратос, който въпреки всичко сложи ръце на раменете й. Още когато я видя разбра, че това е дъщерята на онзи, който го беше довел тук - Не исках да ти преча.
Отвърна глава и скръсти ръце без нищо друго да каже или стори. Помощ от нея...Да бе.
"Чичо Дарсия, да върнем тате" отдавна избледнелият му в истинскияживот образ застана до нея приклекнал, като някой рицар защитник. Дарсия...Самият той от магия и истина.
"Както кажеш"

-Буааа!-Джесика едва не падна назад,посягайки към катаната,но Хиро я хвана здраво за рамото.
Тя погледна към него неразбиращо,той само поклати глава и върна погледа си към детето...Докато Дженифър реши,че беше ненужно да говори.Май никой нямаше да откликне на нейния зов за помощ,някой да обясни...друго нещо,което не разбираше,беше защо нещо толкова много пареше на ръката й.Магьосникът внимателно беше хванал китката й,без да докосва знакът,от страх да не увеличи болката.

Момичето не обърна внимание на никого, понеже...ами май трябваше да се държи настрана...За момент...Съедини ръка с тази на Дарсия, чернотата образува пред тях нещо неопределено, след малко вече беше Муртаг, макар че изглеждаше като мъртъв, Дарсия си отиде както и беше дошъл.
- Ти - обърна се сравнително мило към сеста си. - Казваш се Джени. И ние сме твои близки и приятели. А и не отговорих. Можем да опитаме да върнем нещата. Мен няма да ме пуснат, но не значи че няма да тръгна. Все пак съм му дъщеря, като него съм...Червенокоското, който е довел ще ми помогне

-Ммм...-Хиро се изненада,че тя искаше да протегне ръка към нея...
Опита се да я достигне,но беше далеч.Това явно не й харесваше,съдейки по тъжното изражение на лицето й.
-Не го...не го слушай...позволи ми да те докосна.

- Но той се страхува да не ти сторя нещо Джени. Може би не знаеш, но...Точно сега...Аз съм опасна. - обърна се отново към нея, понякога се радваше, че може да преминава от тема на тема толкова бързо и лесно, без да се запъва да измисля отговор. - Ами ако те нараня?Той, който виждаш да лежи между нас не би си го простил

-Нищо не виждам...-страх се изписа на лицето й.-Има някой на земята проснат?!Защо никой не му помага?!
-Защото сме свикнали той да иска сам да се оправя...-каза с тъпо изражение Джесика.-Винаги прави така.Ей сега ще скочи на крака и ще каже,че нищо му няма...
-Но това не е правилно!
-Опитвай се ти тринайсет години да му опяваш как ще се претрепе сериозно някой ден...не върши работа.

- Извинявай, лошо се изразих - опита се да се поправи момичето после погледна и баща си. Да, нищо му нямаше...Знаеше си го...Дори и да болеше на нея винаги се усмихваше така ярко..Нямаше никога да забрави тази усмивка. Не можеше да я доближи...Просто не можеше, не знаеше защо, пък и този елф...може и да беше прав, просто някак не биваше, хвана ръката на червенокоското за повече смелост. Ездачите й вдъхваха смелост, а този беше такъв, съдейки по младия дракон горе в клоните - Искаш ли да си вървиш вкъщи, Джени?Там има хора, които искат да те видят...И ще ти обяснят донякъде всичко, от което имаш нужда

-Никъде не отивам,докато някой не му помогне!
-О,не,не ставай инат като него,моля те,не!
-Няма да мръдна от тук,ако ще да забуча нокти в земята и да ме влачите,докато някой не помогне на този човек!Не ми пука кой е,някой да го вдигне!Сега!

- Те ти казаха истината...Чакат ме...да се вдигна...сам - прошепна онзи там, който се беше събудил, по-скоро се беше сепнал, досега сякаш беше сънувал всички събития а...бяха истина...Истина... - Не бива...Да се безпокоиш за мен...Джени
- Ето - усмихна се и момиченцето му, малко облекчено. Не всеки ден поглъщаше баща си и се стараеше да не го връща повече, нали?