Спасени...а може би не?

-Глупости!-вече сериозно искаше да се измъкне от хватката на Хиро и той си я пусна де...
Тя успя да допълзи до гласа и щом напипа ръката му,я хвана здраво.Въпреки празния поглед,сключените й вежди говореха много...
-Познавам тази силна ръка...-а след това внимателно докосна и Али.-И това нежно лице...Но...не мога...

- Знаем, че ги познаваш Джени - о, защо никога не можеше да си събере мислите...Тъкмо един го изправеше на крака и друг вземеше че сринеше всичко. И все пак се изправи в седнало положение и сложи другата си ръка върху нейната - Знаем. Някога бяхме твоето семейство и нещо повече, продължаваме да бъдем

-Сърцебиене...-притвори очи.-Твоето ли е?И това,на ръката ми,какво е това?

- Сигурно е моето, не знам - отдавна беше спрял да чувства дракона си, а с това и сърцето и душата му, тъй че беше отвикнал от това. - Но може и да е на някой друг. А това на ръката ти... - той погледна белега замислено...Щом действаше така, значи Винр беше някъде...Някъде не в Отвъдното, защото ако беше там всичко щеше да си отиде изцяло. - Белег от нещо, което не помниш

-Това не ми звучи добре...-пребледня още веднъж.
-Спокойно,Джени,ще оправим неща-
-Какво има за оправяне?!-обърна се към елфа с бясна скорост и така му изкара акълите...-Какво става?!Някой има нужда от мен!
-Спокойно!-извика момчето.-Спокойно...като се паникьосваш така,нищо няма да стане.Първо...първо дай да оправим това.
Извади една бяла кърпа от робата си,от кога е стояла там...Беше по-чиста и от току-що навалял сняг,по-искряща...Тя му позволи да се доближи и той върза кърпата около очите й,не можеше да я гледа така...и му беше ясно,че и за другите това просто щеше да си остане болезнена картинка...

- Джени - беше ред на детето да проговори, след като баща й сигурно нямаше подходящи думи вече...Можеше да се изразява по всякакъв начин, ама от едно време насам му бяха ограбили и това. - Може би е страшно, дори съм сигурна че е така. Само че...Трябва да се успокоиш, моля те. Всичко ще се оправи, ще видиш, дори да не си сигурна какво е точно и защо е така

-Добре...-пое си дълбоко дъх.-Добре...Няма да изпадам повече в истерия.Да не би да изплаших някого?
-ДЖЕНИ!
-Спирам!Спирам!-усмихна се и размаха ръце в своя защита.

"Да я заведем в Динзел...Вече и там не е сигурно, но мама може да се грижи за нея" предпочете да го каже така, макар че повечето разбира се я чуха. Изглежда сериозно искаше да последва вътрешния си Дарсииски глас и да отиде и да види дали може да върне спомените или не, не се съобразяваше с баща си в този момент, който се беше превърнал отново в статуя и май не я чуваше.

Стисна дланта,която държеше,и се усмихна...
-Не знам почти нищо за себе си и май вече създавам проблеми...-засмя се нервно и сложи другата ръка на врата си.-Как сте ме търпяли,не знам...

- Поне в семейството ти...Имаше хора, които създаваха много повече проблеми и плюс това не си го признаваха - обади се лилавокоското след миг, сякаш сега се беше събудил отново. - Ще ти помогнем да научиш нещо за себе си, не се безпокой за това. Можеш ли да се изправиш?

-Предполагам...-надигна се леко,след това стъпи на един треперещ крак и едва не се озова обратно долу,няколко разпилени руси кичура само подсказаха,че Хиро светкавично е реагирал и я е хванал навреме.-А-аригато.
-Леко...-продължи да я държи за кръста,докато тя не стъпи стабилно.

- Добре - каза го повече на себе си, но нямаше особено значение. Самият той не му се седеше тук, не и тук...Не му харесваше още от много време насам, но... - Кратос, къде изчезна...?
Белите му, прилични на тези на феите крила бързо подсказаха местонахождението на младежа, дори без да го питат много ясно беше разбрал какво щяха да искат от него.
- Трябва да излезем далеч от тук?

-И горе има малко транспорт...-Джесика посочи към Шадол,който се рееше горе над тях.-Но Джени по-добре да не се качва на него...Както не вижда,като нищо да падне...
-Анооо...

- Може би в този случай порталът ще е по-добро решение. - замислено отвърна след малко Муртаг. Драконът на Кратос, който тъкмо се освобождаваше от дърветата беше млад и неопитен...А пък и опитните дракони...Беше малко...

-Аз ще го направя,не си хаби малкото останали сили...
-Анооо...
-Как ли ще сервираме новината на майка й...
-Анооо...
-Само дано и Джейдън не разбере.
Дженифър се хвана за главата,писна й да се върти и да се опитва да слуша всички.Би седнала кротко на земята да ги изчака да се разберат,но нямаше да може да стане...

- Ризел ще разбере...Джейдън няма да успее да научи новината преди да го пуснат ваканция...Надявам се тогава да не се налага да я научава.
- Татко, не мога да се върна - знаеше, че няма шанс, той я изгледа толкова лошо, че направо можеше да тръгне веднага без да се противи повече.
- Дарсия, не ме карай да ви влизам в съзнанието и да ти сритам задника пак. Остави дъщеря ми сега...Веднага!Знаеш, че нямате абсолютно никакъв шанс, това пътешествие е само за да се измъкнеш. Знам го. И ти го знаеш, надявам се?Али, ела с нас.
След малко дъщеря му кимна и предпочете да се приближи и да го хване за дрехата, за пръв път почувствала лек страх

Хиро завъртя няколко заклинания между дланите си и ги захвърли във въздуха.Те оформиха достатъчно голям портал и за драконите...
-Не.-хвана я здраво,когато видя как щеше да се пребие даже и да поеме една стъпка.-Така няма да стане.
И след миг тя се озова на раменете му,което бая й изкара акъла.Напипа му лицето,той не беше особено доволен,тъй като едва не му бръкнаха в носа...но,в името на добрата кауза,не каза нищо и прекрачи през портала.

- Да вървим - спокойно се обърна лилавокосия и към дъщеря си и към Кратос, за когото малко или много беше отговорен поне днес. После заедно с тях и дракона мина през портала...Знаеше какво щеше да каже Хюг. "Сега какво и син ли си си взел?!"...От другата страна...