Сред руините на Авалон

Орфей бавно се снижи и кацна в онова, което някога беше двор. Кубер слезе от гърба му и загледа развалините. Имаше доста спомени от тук. Вярно, че повечето бяха свързани с войната срещу Дарсия, но все пак.

Орфей се беше изтегнал на двора, а Кубер се разхождаше. Някога, преди 9 години това беше величествен замък. Сега сред срутените стени растяха треви и диви цветя.

Вървеше из руините. И той не беше съвсем сигурен защо всъщност дойде. Вероятно носталгия? А може би нещо Друго?. Вълчи вой разцепи тишината. Извади меча и тръгна натам...

Вълците бяха четири. Стояха, зъбеха се и ръмжаха. Мечът проблясна и звярът падна мъртъв. Оставаха още 3.

Вече два вълка лежаха мъртви. Кубер замахна и прониза трети. Нямаше обаче време да вади меча си и трябваше да се справи с последния без оръжие. Звярът скочи към гърлото му, но беше прекрещнат от пестник в муцуната.

Кубер протегна ръце и сграбчи последният оцелял вълк за гърлото. Животното махаше с лапи и го издра по гърдите и ръцете. Кубер хвърли полу задушения вълк на земята и с ритник тип "брадва" го уби. С едно заклинание излекува раните си, които бяха всъщност драскотини. След това извади меча от трупа, почисти го и продължи огледа...

Беше до входа на една полусрутена кула. Внезапно дочу шум идващ от към мазето. Леки стъпки. От повече от един. От един клон направи факла тръгна надолу по стълбите.

Светлината на факлата хвърляше сянка по стената. Миришеше на влага и мухъл. В дъното на коридорчето видя дребна фигура. Като дете.
- Покажи се. Няма да те нараня.
От сенките се показа момиченце. На 8-9 годинки.

- Зравей - усмихна се Кубер. - Как се казваш?
- Рая. - отвърна момиченцето
- Привет Рая. Аз пък съм Кубер. Искаш ли да излезем навън? Сигурно сте гладни. Впрочем как й е името - кимна към дракончето зад нея.
- Не знам - Рая се наведе, вдигна дракончето и го гушна. - Имаш ли мандарини?
- Мандарини не, но имам портокали. Искаш ли?
Момиченцето кимна

- ... И тогава много ме заболя ръчичката - разказваше Рая - и виж - показа му знака на дясната си китка. - ...После се скрихме, а ти пък ни намери. Впрочем знаеш ли какво е това? - пак показа знака. - И може ли да ти викам чичо? Чичо Кубер. - Момиченцето гушна зеленото драконче
- Знам - показа неговия, койго пък беше на лявата ръка. - Значи, че с нея сте свързани. И не може да ми викаш чичо. Още съм прекалено млад. Казвай ми батко. Хайде сега да спим, че утре ни чака път.
- Къде ще ходим?
- На едно място с много деца. Ще разбереш като стигнем.
- Ми добре - широка прозявка. - Лека нооощ.
Сутринта Орфей излетя с другите трима на гърба си.
- Ще я кръстя Есмералда - обади се Рая по едно време. - Нали може? - Дракончето повдигна глава и заклати глава одобрително. Явно името й беше харесало. Орфей започна да се снижава.