Я,че изненада!

Заглавие: Я,че изненада! Нед Ное 23, 2008 10:27 pm

-Буа!-прасна си главата в нещо дървено,след като изхвърча през портала.
И все пак не изтърва момичето.Обаче верижката падна на земята,а той не забеляза.Поогледа се малко...къде се намираше?Приличаше му на стая-при положение,че имаше легло,заобиколено от балдахин,украсен с малки лунички и звездички.Острани имаше разни книги по разфове и шкафчета,а в ъгъла имаше...това грамадното му се струваше на гардероб.
-О,по дяволите!-прехапа устни,когато чу бравата да се мърда.
Бързо се дотътри до гардероба,остави момичето вътре,затвори вратичките и се шмугна под леглото.Беше му пределно ясно,че който и да влезеше,със сигурност щеше да ги намери,ама можеше да пробва...да се падне на някой заблеян.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Пон Ное 24, 2008 10:41 am

-Не,не съм чувала нищо за вампири,върколаци,произведения на тъмнината и тем подобни напоследък да се навъртат.Защо Вичи те е помолила да ме питаш?
-Някой от приятелите й е станал жертва...
-Не искаш да ми кажеш,че...
-Точно това искам да ти кажа.А и трябва да намерим момичето...Ако не заради ученичката ни,то поне да успеем да разберем нещо от нея за това ново зло.
Тирор се сви още малко по леглото,когато видя два чифта крака...молеше се да не го усетят,не посмя повече да мръдне,но май онези двамата бяха достатъчно задълбочени в разговора си,че не го усетиха.Поне той така си мислеше.
-Това не е ли малко прекалено...
-Веретанна,ако искаш половината свят отново да изчезне,можем просто да сме си абсолютно любезнички и да я оставим да избяга.Жертви се правят.
-Представи си,че е дете...
-Дете или не,ще изцедим малко информация от нея,иска или не.
Очите му отново просветнаха в розово...май от едно лошо място бяха попаднали в друго.Тези очевидно не бяха особено дружелюбни.Извъртя очи към гардероба и с ужас установи,че един от присъстващите отиваше натам.
-А,какво е това?-изведнъж магьосницата се спря и приклекна.
Тирор успя да я види.Дългите й кафеви коси падаха почти до земята,сините й очи се криеха зад две квадратни стъкълца.Облечена в магьосническа роба и с една островърха шапка на главата,и двете украсени със същите звездички и лунички като балдахина.Дълги деликатни пръсти вдигнаха верижката със светещото кръстче...
"По дяволите!"
Някакъв странен шум привлече вниманието и на тримата,идваше от гардероба.Веретанна предпазливо прибра украшението в джоба си,приготви една защитна магия в една ръка,а с другата понечи да отвори гардероба.Нещо още веднъж простена вътре там,тя не издържа и рязко отвори,готова да опърли всичко вътре с едно кълбо огън.
-Спри!-изкрещя мъжкият глас,който накара Тирор да си глътне езика.-Спри...това...тя пасва напълно на описанието на Вичи.
-Мммннн...-измънка още веднъж Дженифър,преди да отвори очи.
Веретанна замръзна на място,когато видя колко кърваво червени бяха...и краищата на зъбите й се показваха съвсем леко под устните.Да,несъмнено си бяха намерили източника на информация.Джобът й внезапно започна да свети и тя изкара верижката...тогава Дженифър се облещи и скочи с бясна скорот от гардероба.Магьосницата се оказа с вдигната във въздуха ръка,без верижка обаче.Джени държеше нещото като най-скъпоценното нещо на света,свила се до края на леглото.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Пон Ное 24, 2008 8:53 pm

-Добре,престани да се държиш като диво животно!-закрещя накрая Веретанна,когато Дженифър се озова на тавана,като прилеп с главата надолу.
Момичето изхъска още веднъж,верижката висеше межу устните й,май нямаше да пусне това кръстче...странно защо беше спряло да свети.Тирор се замисли...май да измъкне това момиче от там не беше толкова хубава идея...
-Ей,а ти какво правиш тук?-някой дръпна чаршафите и го погледна гневно право в очите.
Строгите му зелени очи го пронизаха дълбоко и той остана така,преди най-сетне да успее да каже нещо:
-...Нищо?
-Я излизай!

Заглавие: Re: Я,че изненада! Пон Ное 24, 2008 11:58 pm

-Ще ти ги избия тия зъби,ако още веднъж ми изхъскаш така!-Веретанна размаха жезъла си срещу вампира.-ААААРГХ!ЕЛА ТУКА!
Джени скочи и избегна директния контакт с видно тежкия кристал на края на оръжието.Залепи се за земята и изхъска още веднъж.
-Ти...можеш ли да приказваш?!-замахна още веднъж,но този път момичето хвана жезъла и стисна здраво.-Пусни!Пусни,ти казвам!
Пусна и магьосницата залитна назад,като падна върху леглото.Тирор се опита да не мърда много,старчето,което го държеше здраво за китките,можеше много хубаво да го позамае с магийките си и реши да не експериментира.Въпреки това се пулеше срещу момичето,което беше изкарал от онази крепост...в какво я бяха превърнали...или тя си е била такава и преди.
-Тя не хъска...-внезапно каза той.-Тя казва нещо...
-А?!-Веретанна се надигна и го изгледа намусено.-Какво казва,Айнщайн?Аз нищо не чувам...
-Не си слушала как говорят там...
-Не ми дреме,какво казва?!
-...'Искам обратно удома.'-заслужи си един злобен поглед,с тези червени очи тя наистина приличаше на подивял хищник.-'Искам обратно при Драконче!'
-Драконче ли?-попита старият магьосник.
-Хсссс...
-'Искам да съм част от Драконче!Никога не съм била като Драконче!Винаги съм искала да съм като Драконче...Но Драконче вече го няма...усещам,че Драконче го няма.'
-Какви ги бръщолеви?
-Не знам...

Заглавие: Re: Я,че изненада! Вто Ное 25, 2008 9:59 pm

Доста бързичко се разчу из крепостта за звяра,който беше нападнал една от учителките и главният директор на магическото училище.Учениците се попаникьосаха и решиха да избягават тъмниците,където бяха затворили натрапниците.
-Ъъъгх...-Тирор повдигна отчаяно глава,след като се свести.
Беше окован,отново...Извъртя розовите си очи към Дженифър,която стоеше свита във ъгъла,цялата увота толкова здраво във вериги,че едва можеше да види лицето й.Но червените очи не спираха да гледат омразно към брадатият магьосник,който беше откраднал скъпоценното й кръстче.
-Какво си ти?-попита за пореден път.
Мълчание...
-Какво си ти?!
Мълчание...
-Върни й кръстчето и може да ти каже.
-А ти защо не ми отговориш?
-Защото и аз не знам.Просто й го върни...
Старецът се поколеба,но реши да рискува.Остави бижуто до момичето и то спря да сияе,а пък и Дженифър се поуспокои.
-Сега...моля те да ми отговориш на въпросите...Какво си ти...
-Вампир...-най-сетне каза нещо на човешки,гласът й обаче беше изпълнен с безразличие,а очите й не бяха по-назад.
-От къде идваш?
-Не помня...Помня само предишният ми дом какъв беше.
-Къде живееше?
-Това вече не ти влиза в работата.
-Аааргх!Добре,добре...кой ти причини това?
Кестенявокоската внезапно изръмжа и започна да се бунтува срещу веригите.Кръстчето засия и сякаш я поуспокои...Очите й грееха по-силно от гняв...споменът я караше да подивее...
-Нитара...-изхъска ниско.-Нитара!НИТАРА!

Заглавие: Re: Я,че изненада! Сря Ное 26, 2008 12:27 am

-Ти тъп ли си,бе?!-белокосата ученичка едва не изкърти вратите от пантите,когато влетя вътре в тъмницата.
Веретанна се показа от сенките навреме,за да спре разгневената Вичи да започне да налага директора с различни магийки.Тъй като едната й ръка беше напълно раздрана от ноктите на Дженифър,хвана с другата момичето за китката и я изгледа строго иззад очилата.Вичи се намръщи и се опита да се измъкне,но не стана...Никога не ставаше...
-Защо сте я оковали така?!
-Погледни ме!-разкрещя се магьосницата.
Честно казано,ако не я бяха завързали с вериги,щяха да изглеждат по-луди.Веретанна беше цялата в дълбоки белези,къде нахапана,къде надрана,къде синини...Джени й беше видяла сметката за нула време.Само се радваше,че вампирското в нея не се беше развило прекалено много и все още си стоеше нормална...Инъче щеше да бъде като момиченцето набутана в ъгъла на тъмна килия,заобиколена от магии.
-Но...но аз ви помолих...
-Тя ме нападна!Тя щеше да нападне всеки ученик,ако й беше даден шанс!
Вичи се обърна към Дженифър и усети как една доста голяма буца от мъка заседна в гърлото й.Това не беше Джени...това не беше онова малко Джени,което й викаше Снежинка и постоянно грееше като слънцето...и помагаше...и тичаше след Муртаг...и се люшкаше на петите си...и прегръщаше главата на Винр с шикора усмивка.Пред нея стоеше някакъв подивял червеноок звяр,който сигурно би я разкъсал,ако се освободеше.Въпреки,че знаеше,че нямаше да го направи...тя все пак се уплаши.
-Джени?-привлече вниманието й и тя така рязко обърна глава,че беше същинско чудо че не си я счупи.-Джени,т-това ти ли си?
-Снежинка...къде е Драконче?
Избухна в плач.Не можеше да издържи на гледката...

Заглавие: Re: Я,че изненада! Сря Ное 26, 2008 8:15 pm

Тупна на останалата единствена пряспа сняг. По-добре, че порталът се беше отворил тук. Така горящата му още ръка щеше да изтине и да се възтанови още по-бързо. Скъса края на палтото и я превърза и стегна колкото да не го мисли. Така нямаше да боли. После провери дали меча е още на гърба му, предупреди Винр да стои наблизо каквото и да му струва и...Прикри се с качулката и затича както винаги като сянка напред. Магьосници...Нямаше проблем...Самият той не беше кой знае колко наред с магиите, но пък имаше и някоя добра страна...Дали...Стигна набързо до вратата на сградата и се шмугна бързо вътре. Дали го бяха усетили?Би трябвало да имаха някакви защити...
"Ей, и да не правиш глупости"
"Винр, ти внимавай с кого си играеш навън. Едва ли ще те оставят да кръжиш без да те питат защо си тук"
"Аз ще се оправдая с плячката си...Но ти"
"Ако се наложи ще срина замъка с тая бомба на гърба ми" междувременно захапа едно острие за всеки случай да му е под ръка, че да не вади меча още от първия път. Пък и острието Хавок така придвидливо не го беше пазил, а имаше една две магийки...Срамота ако го победяха ученици по магия...Но пък кой знаеше...Не можеше да убива точно тук, можеше да рани, колкото да забави или някаква магия...Щеше да го мисли ако го намереха. Поне беше само до подземието, така се предполагаше. Затова тръгна надолу по стълбите.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Сря Ное 26, 2008 8:49 pm

Нещо започна да се мръда из храсталаците около замъка.Нещото бързо настигна Винр,преди той да се изстреля нагоре...Очите му просветнаха леко между листата и то се показа...Вълк...Застана пред огромното синьо същество и седна кротко,махайки с опашка.

-Оп.-удари долния край на дървения жезъл в земята и тя бързо се заледи.
Ледът плъзна и по краката на натрапника,докато не стигна до коленете и не го спря напълно.Веретана пристъпи напред със сериозно изражение на лице...
-Онзи звяр ли искаш?-попита мрачно,като присви леко очи от болката.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Сря Ное 26, 2008 8:55 pm

Винр се стегна за всеки случай без особено значение дали щяха...Не, той щеше да се оправи, но онзи глупак дза не ги умесеше едни...Вълкът изглеждаше безобиден. Но и Лука изглежгдаше така, а пък не беше изобщо безобиден със своите магии. Загледа съществото, очаквайки нещо...Каквото и да беше.

- Да, сигурно. - ако не го бяха заледили щеше преспокойно да падне и кой знае къде да стигне по този лед. Размаха ножа с здравата си ръка и си помогна с него, за да се разледи. Ех, този ездач мислеше за всичко.... - Не си ли личи?Дали е възможно да ме пуснеш без особени произшествия по коридорите предназначени за мен?

Заглавие: Re: Я,че изненада! Сря Ное 26, 2008 9:06 pm

-Ако можех,щях ли да се занимавам с теб в момента?-завъртя оръжието над главата си и стена от огън се изстреля срещу него.

Вълкът стоя така известно време,стоя,стоя...накрая май му поомръзна да гледа дракона постоянно в очите и нададе силен вой.Земята внезапно се разтресе и от нея изскочиха огромни вериги.Устремиха се към Винр на момента,искаха плячката си.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Сря Ное 26, 2008 9:13 pm

- Леле, какво остроумие - възкликна Даедел и хвърли безполезния нож, като извади Гламдринг и разряза стената с него без особени проблеми. Докато Лука изкачаше от нищото, материализираше се от синкавия дим около острието и ръмжеше вече. - Върви, Лука, да помогнеш на спътника ни. Аз трябва да побързам тук. - след което обърна острието, за да го накара да засвети и нападна с подобна магия
Беше трудно с една ръка...Но нямаше време да оправя другата. Вълкът изръмжа одобрително и изхвърча, тоест примигна и изчезна, а птосле се появи навън.
Навън Винр беше реагирал като се беше опитал да излети, преди Лука да се появи, да засвети и да забави веригите като скочи на мястото на дракона и ги забаламоса, ако това беше възможно...
- Хич не ми се застоява тук - същевременно добавяше и Даедел, като отново замахваше, след първата магия за втора

Заглавие: Re: Я,че изненада! Сря Ное 26, 2008 11:40 pm

-Ами тогава...-защити се със жезъла си,пречупвайки атаката,преди да успее да я стигне.-Просто си върви.Няма да я вземеш,колкото и да ти се иска.

Другият вълк изви отново и втора порция вериги атакува,този път по-бързо и яростно,като стигнаха дракона във въздуха и го затеглиха надолу.Няколко магьосници стояха по кулите готови да замразят евентуални огнени кълба.

Старчето обратно в килията се стресна.Тази сериозно полудя,от както нападението беше започнало.Разтресе се наистина силно,очите й така заблестяха,че чак успяха да го заслепят,а от нея започна да се чува едно нечовешко ръмжене.Даже и кръстчето на земята вече не можеше да помогне...Тирор стреснато затвори очи,когато осъзна какво щеше да последва.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 2:29 pm

- Ако думите ти действаха срещу черни господари цена нямаше да имат. Но тя е част от моето семейство, дори аз вече да не мога да твърдя, че съм себе си. - усмихна се, неочаквайки нищо друго, завъртя острието и се поряза на него. Милиони пъти го беше правил...Поне вече контролираше нещата от части. Обгърна го черната магия, която така успешно беше срутила половин стена на къщата в Графството. Стисна го силно и го насочи напред, очаквайки някаква атака, преди да тръгне да атакува. Трябваше да внимава, това не беше замък като драконовия.

Навън пък Лука заръмжа недоволно, след като нищо не беше успял да направи и засвети в синьо. Ако беше човек щеше да е сто пъти по-лесно, но беше негов проблем...Все щеше да си открие истинската форма. Синята магия нападна веригите, докато дракона се приготвяше да бълва огън, понеже не търпеше окови. Прекъсна го детския кикот, онази, която пърхаше около него. Може би наистина целеше да го разубеди...Но едва ли щеше да помогне.
- Хубаво драконче!Стреляй по мен! - изплези се ангелчето и наистина привлече вниманието му, като отклони струята. Ако можеха да се видят и да се чуят, невидимите хора в черно долу изкрещяха ужасено и се втурнаха да я..спасяват...Тя, Нати-ал, беше тук, понеже й беше станало твърде любопитно...Наследствено беше, изглежда

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 8:10 pm

-Извинявай,но не мога вече да не те питам...ти нормална ли си?!-разкрещя се Тирор.
Добре,това вече беше неудобно.Не трябваше ли попринцип ролята на спасителя да бъде заета от мъж,а не момиче?Не се чувстваше особено добре така,поставен небрежно върху рамото й,докато тя някакси успяваше да тича по коридорите нанякъде.Ръцете му все още бяха във вериги,момиченцето беше предпазливо,даже и да дължеше живота си на него.
Реши да не настоява за отговор,май нямаше да го получи.Предаде се и се остави да го мъкне така,само се надяваше никой да не ги види...или ако това стане,Дженифър да успее да му изтрие паметта с един хубав ритник в главата.

Веретанна прибра обратно жезъла в ръцете си,готова да се отбранява.Напрегнато стисна,не знаеше какво да очаква от този противник...А и никога не я беше бивало в близ ръкопашен бой.Щеше да се оправи някак...

Вълкът се оттегли от задачата си,не искаше да се бие и със Лука.Прецени,че ситуацията беше станала достатъчно хаотична след появата на ангелчето и те щяха да му свършат работата вместо него.Магьосниците горе по кулите продължаваха да пращат заострени парчета лед по Винр,но люспите на дракона бяха достатъчно здрави,за да не успеят да го наранят сериозно.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 8:17 pm

Даедел стисна и отпусна другата си ръка. Ама тоя Винр наистина умеел да гори...Щеше да го накара да му покаже някой лечебен извор, но не сега.
- Аз ли да те нападна?Нали казват първо дамите? - каза накрая като пристъпи, понеже оръжието му вече се опъваше. Имаше някои "навици" които не се променяха. Но можеше да му внуши, че е рано за нападение...Ако мечът се броеше за живо същество, което точно сега не беше вярно. Продължи да пристъпя, за всеки случай, да не би пък подканата му да бъде изпълнена

"Винр, ела на себе си, нападаш Нати-ал!" ръмжеше отново и отново Лука, но нямаше особен смисъл. Веригите се скъсаха, поне една две къде от неговата магия, къде от онези, които тя беше довела...И щяха да изчезнат. Момичето избегна пороя огън и се огледа
- Кажи на Раун да не насъсква Ним и останалите срещу моя свят!Муртаг няма да се върне така! - накрая се предаде и отправи съобщението до вълка, после изчезна. Те не оставаха за дълго, понеже нямаше как. Драконът като че ли се успокои и падна долу, от което вълкът подскочи, но продължи работата си.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 8:24 pm

Реши да спре да се прави на остроумна,нямаше да постигне нищо така.Махна със жезъла и се изпари,за да се озове точно зад него.Стовари края на оръжието върху гърба му,като отначало беше сложила едно хубаво огнено кълбо да го поопърли.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 8:40 pm

Зачуди се ако и той беше ходил на училище дали щеше да знае хубави номерца. Не беше реагирал особено добре...Някога Муртаг със способността си да пърли беше префектната защита...Но като го нямаше забравяше, че е вече сам. Тъй че май си спечели още обгаряния...Щеше да се наложи да го изтърпи и толкоз...Дано не си го изкараше после на Винр и да търпи обгарянията цял месец. Стисна Гламдринг и го накара да се активира, като така притеснителните руни отново заблестяха, извъртя се и както изглеждаше по лицето му поне имаше желание да разтопи каквото го беше ударило дори само с мисъл. Изпускаше все повече черната магия по пода, а това като за начало не беше особено хубаво...За живущите тук

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 8:50 pm

Веретанна изпищя,някой дръпна,друг вече абсолютно се обърка...Магьосницата падна на пода,разширените й очи гледаха как онзи звяр,наранил я толкова жестоко,й беше спасил живота.Сега Дженифър държеше острието на Гламдринг с една ръка,нямаше никаква рана,никаква кръв...Тирор също беше на пода,за негово огромно щастие.
-Черно...Драконче...-червеното започна да си тръгва,и за първи път магьосницата успя да види някаква малка усмивка да се появи на това бледо лице...

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 8:57 pm

- Я имал съм си име...Не знаех - промълви той спокойно като използва свободата за да стегне превръзката и да успокои малко чернилката по пода - Дойдох за теб, хлапе. Макар че изглежда ти сама си се справила по-добре отколкото аз бих го сторил.
Надяваше се само острието да спре да бълва потоци светлина от глупавите руни, които бяха заличили Муртаг завинаги. Твърде нахални бяха вече...Притеснителни

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 9:01 pm

-Аригато...-съвсем тихичко го каза,дали защото бързаше да го прегърне или просто напоследък нормално говорене за нея беше шептене...-Аригато.
Веретанна остана така с отворена уста.Тирор реши да реагира по по-различен начин,като например да се измъкне...тези хора му се струваха прекалено ненормални,а и от както беше напуснал тъмното имение,умът му беше някак замъглен.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 9:12 pm

- Не мога да те оставя - добави накрая, рядко беше сериозен или спокоен, но се случваше от време на време. Можеше да се запише в някоя книга за рекорди на седмицата. Пък и рядко някой му...благодареше изобщо. А някак смътно се радваше(щеше да го отрече), че я беше..намерил?По-скоро че се бяха срещнали - Може да съм от лошите...Но съм част от себе си. И се радвам да те видя. Много. - въпреки че я виждаше променена. Лично той беше свикнал с тъмни същества, но...
"Още повече ще се радвам и ако ни пуснат без бой?" добави колкото да провери дали още мислеха да се забавляват като го пърлят в гръб

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 9:21 pm

-Вървете...-с леко затруднение се изправи.-Просто си вървете...
-Ама...-Тирор се беше спрял,това го изненада.-Даже няма да ни спрете?
-Просто вървете!-изкрещя накрая.-И не се връщайте!

Заглавие: Re: Я,че изненада! Чет Ное 27, 2008 9:25 pm

- Нормално, кой ще иска първо на първо натрапник и мърморко като мен, който се появява така нахално тук?Пък и на мен не ми е приятно кой знае колко... - винаги визираше себе си, въпреки ситуациите. После се обърна към онзи като го изгледа замислено - Ти ако искаш ела с нас...Макар че едва ли ще ти се иска. Едва ли сме много нормални на пръв поглед. О да, Джени, Винр ако не са го разпарчедосали чака отвън тъй че можем да си тръгнем от тук когато искаш. Пък и където искаш, макар че на мен ми трябва някое изворче... - чудеше се дали Муртаг наистина беше свикнал с това...Даедел не беше бил нито татко нито дори батко или така нататък, а нямаше намерение да свиква с това...Не че вярваше, че ще се върне към нормалното

Заглавие: Re: Я,че изненада! Пет Ное 28, 2008 12:49 am

-Аз наистина ще се оттегля.-усмихна се Тирор,преди да изчезне някъде напред по коридорите.
-Винр...-очите й върнаха червения си блясък,но кръстчето на врата й си свърши работата.-Да вървим.
Веретанна ги проследи с поглед,докато накрая разкъсаните краища роклята на Джени не изчезнаха от поглед.Няколко парчета от воала останаха след нея,като сувенир за спомен.
-Ох,какво ли ще ни чака сега...?-затътри се надолу към лечителницата,искаше просто това да се окаже сън и тя да може да си продължи да преподава магическото изкуство.За нейн късмет това нямаше да стане.

Заглавие: Re: Я,че изненада! Пет Ное 28, 2008 3:44 pm

"Аз съм пълен глупак" мърмореше за пореден път дракона, докато Лука изчезваше и избледняваше, както обикновено, когато енергията на Гламдринг изчезваше полека лека.
"Той е пълен глупак, не ти, ти си дракон...Пази Даедел моля те...Едва ли ще се справи сам, както е тръгнал..Не е свикнал, че Муртаг го няма"
Драконът поклати глава и се поизправи, за да е готов за тръгване. Щом Лука изчезваше значи Даедел не се биеше, следователно беше...успял?Би трябвало да беше така.
"Нати-ал каза да не насъскваш никой срещу нейния свят, защото същността ти няма да се върне" подхвърли, когато видя господаря. Чувстваше се малко виновен за ръката му...Но си го беше просил години наред...
- Тази защо не дойде да ми го каже лично?Никого не насъсквам, на всички повтарям, че той е мъртъв. Изглежда ти си оживял