Повярвай в мен[историята]

-Хмм...-загледа се и тя в екрана.
Бяха попаднали в задънена улица.Не знаеше сега накъде да тръгнат,пък и не им оставаше особено много време.Но някак чувството си беше отишло...май...
-Мили боже,не мога да повярвам!!-някой си беше наумил да й потроши костите и доста добре се справяше с тази силна прегръдка.-Ти ли си?!Ти ли си?!
-Кой...аз?-опита си да си поеме въздух,ама не стана.-И кой...ти?

- Олеле мале - стресна се онова, като за пореден път съобрази, че вместо шинигами можеше да стане градинар на принцесата, но вече беше късно. - Не и тук...

-Знаех си,че ни баламосват по тая тъпа телевизия!Мога да те разпозная даже в гръб.
Джени погледна изплашено към Муртаг,кой беше тоя?!Явно беше доста голям...фен,а това я караше да се плаши повече и от онези пияници.Тя обаче не можеше да види щастливата усмивка на момчето,беше толкова щастливо,още малко щеше да се разплаче.Силните му ръце наистина я оставяха без дъх...

Лилавокоското поне беше благодарен, че нямаше чак толкова посетители, така лесно можеше да действа...Да ги накара да забравят, лесно беше, но това после.
- Ти кой си ако мога да попитам? И ако обичаш, предварително ти казвам до мен да не се приближаваш, за всеки случай - нощите не минаваха толкова мирно, а пък натякванията на онзи Бан вършеха работа. Знаеше, че този...натрапник...ще го види, но другите посетители не. Те скоро можеха и да си тръгнат по своя воля - Сега я пусни

-А?-момчето вдигна стреснато глава,погледна обратно към Джени,която упорито се опитваше да му види лицето,смути се и отскочи назад.-Кхъ-кхъм.Извинете...
Джени жадно си пое въздух,подпря се на една от пейките и се обърна да го види този най-накрая.Светлосините му очи гледаха настрани,под тях червенееше една тънка линийка.Висок,слаб,леко мускулест...Русата му коса изглеждаше така,сякаш бомба му беше гръмнала на главата-кичурите стърчаха навсякъде...Само една дълга плитка едва стигаше до земята,като змия се плъзгаше по рамото му.
-Казвам се Хиро...

- Добре, чудесно. Извинявай за въпроса ама познаваме ли се, или пък си просто нейн фен, нещо подобно - тоя негов мозък беше малко с забавени действия. И все пак имаше наистина някакви смътни спомени, които му напомняше това име. Толкова много неща си бе спомнил...Това нямаше да е особен проблем.

-Аз?Не ме ли помниш?-опули му се насреща,Джени засрамено сведе глава...-Аз бях художникът,който направи дизайна за първия й албум...И съм работил и за теб,работих преди в екипа,който правеше рекламните постери за филмите ти.
Чак сега момичето забеляза чантата,която носеше през рамо.Презрамката притискаше разноцветната му риза,доста небрежно сложена.Краищата й падаха върху леко разкъсаните му сини дънки,на които се виждаше по някой и друг надпис...
'Сълзите на луната' беше един от тях,намацан на крачола с черна боя.Мелодията на песента веднага нахлу в главата й и тя изпита огромното желание да изсвири своята част,която бе репетирала толкова много и толкова упорито...

Лилавокосия го гледаше няколко минути съсредеточено, сякаш търсеше нещо важно там някъде. После кимна и се замисли.
- Човекът идея... - промълви накрая, сякаш беше го ивадил от оня свят - Да, спомням си...Спомням си...
После се усмихна и пак вдигна глава, досега гледаше към пода.
- Както и очаквах...Всъщност, по-добре да излезем и да говорим някъде другаде...Ако ще говорим нещо

-Искам да разбера какво наистина стана с вас...ако вие желаете да ми кажете,де.
-Ъъъ...ами...-Джени погледна нагоре към шинигамито за помощ,не беше очаквала да се стигне до това.-Ние...
В никакъв случай не можеше и на него да каже за положението им.Колкото по-малко,толкова по-добре.Но можеше да усети как очите му я молеха да му обясни,тази загриженост й се стори странна...не можеше все още да си спомни нищо,абсолютно нищичко за този човек...
Силен писък от пицарията я изкара от мислите й.Големият прозорец зад тях се натроши на парчета и някакво чудовище,буквално чудовище-голямо,грозно,с формата на червей-се устреми да я погълне веднага.Обезумяло от глад,беше загубило човешката си обвивка и търсеше спасение.Шибна с опашката си Муртаг настрани и изрева срещу момичето,като гнусните му лиги закапаха около нея.
Хиро остана като замразен за момент.За първи път виждаше нещо подобно.Видя как Джени изпищя от уплаха и се опита да се защити с ръце,докато това гнусно нещо се приближаваше...Хвърли се напред и я скри зад себе си,разпервайки ръце срещу червея.

- Ризел...мине... - успя да повика той това, което единствено винаги изникваше в главата му и някак успя да извади глупавата катана. Розовата магия му даваше поне хъс, ако не друго. Не бе активирал нищо все още, прекалено бързо се развиваха нещата...Все пак накълца опашката на това гнусното, че да привлече внимание...Преди розовата магия да се разрастне

Съществото изрева от болка,заряза плячката си и се обърна да си отмъщава.Метна се напред и се опита да го премаже към стената.
-Не!-извика Джени,но Хиро я спря преди да е направила нещо глупаво.
Магията го застигна,но успя да рани Муртаг в гърдите.Изквича за последен път и се превърна в прах...

- По дяволите с тези - простена онзи и изпусна катаната като предпочете да се свеле по стената, вместо да се опитва да се движи. Затърси из джоба си нещо, като по навик...Чудеше се...Колко време оставаше още, след като стигаше до тук

-Пусни ме,пусни ме!-разпищя се Джени,опитвайки се да се измъкне от хватката на Хиро.
Момчето изпълни желанието й,беше като цапардосан здравата в главата,все още се опитваше да регистрира какво се беше случило пред него.Джени бързо се озова до баща си,заставайки на колене до него.
-Тате!Тате,добре ли си?

- Може...и по-добре... - тихичко отговори онзи, като хвана глупавия телефон и натисна, надявайки се правилното копче. Щеше да се оправи и сам, някога...Само му трябваше време, а не беше особено приятно. Розова светлина...стига да имаше достатъчно сила щеше да я използва

-Кажи ми какво да направя...-огледа се за нещо,изобщо не й правеше впечатление как хората се насъбираха около тях.
Хиро се беше поосъзнал и сега се опитваше да разкара тълпата,можеше да се досети какви неприятности щяха да си имат ако това се разчуеше.

- Превръзка ми трябва...само.. - и Ханатаро...Къде се бавеше тоя мухльо...По-дяволите, ако беше така щеше да има проблеми. Не, нямаше значение.
Някой така минаващ спокойно отвън надникна през развалините и зяпна...всичко и всички.
- Абе ти можеш ли да минеш без рани!? - разкрещя се накрая като го огледа от далеч - Връщаш се веднага горе. Ще изчезнеш ако продължаваш да се осланяш на късмет!
- Остави...Просто...Дай якое лекарство

-Лекарство?Лекарство,лекарство...Лекарство!-изкрещя накрая ядосано,откъде да го извади това лекарство?!
Хиро й бутна някакво хапче в ръката и тя помогна на шинигамито да го глътне.Свали якето си,сграбчи катаната и започна да го разкъсва.След минутка-две вече беше увила гръдния му кош в странните превръзки и чакаше нови нареждания.

Бе завърнал малко от топлината си. Това можеше да е от полза. Огледа се, поне меча пак беше наблизо, докосна дръжката му и го накара да просветне. Поне щеше да спре кървенето.
- След малко...Ще се оправя...донякъде - сигурно го твърдеше пред себе си, да си повдига настроението

-Да го заведем в болницата...-промълви тихо Хиро.
-НЕ!-това хубавичко му изкара акъла,не бе виждал Дженифър толкова настървена никога.-Никакви болници!Просто трябва да се махнем от тук...той ще се оправи,аз вярвам в способностите му.
-Човекът кърви и едва гледа,какви способности?!
-Тази случка не ти ли подсказа,че нещата не са особено нормални вече?
-Това се досетих още от както те видях!Какво става тук?
-Ще ти обясня после,сега ми помогни да го вдигна.-и той го направи.
***
-Тате...?-май се събуждаше.-Тате,добре ли се чувстваш?

- Ако се чувстваш добре след като са те премазали... - отвърна той объркано и тихо. Отдавна не се бе случвало да сънува толкова странно нещо, след което се чувстваше като на друга планета. Е, поне можеше да си поеме капка въздух вече - Омешах здраво горките хора

-Тук имаш право.-показа се отнякъде Хиро с чаша студена вода в ръка.
Джени я пое внимателно и я остави на шкафчето до леглото.Намести се на стола си и тъжно погледна към шинигамито...
-Съжалявам,тате,толкова много съжалявам...Да,знам какво ще ми кажеш,но всеки път,когато това се случи...Съжалявам.

- И все пак никой не може да го предотврати...Някак нормално...би трябвало да е...Какво толкова трябва да има малко екшън преди изтичането на срока - може би и затова до някъде бе избрал точно този път...Но не съжаляваше, само болеше малко повече... - Те скоро ще забравят, не е толкова страшно. А на мен ще ми мине

-Мммм...-това прозвуча доста дрезгаво.
Изтри сълзите и се опита да се усмихне.Нямаше да плаче сега,не и сега...не и когато им оставаше толкова малко време.
-Гоменасай.-каза като за последно.

- Не се безпокой. Следващият път и аз ще трябва да се постарая да си науча урока...Че да не попадам в подобни ситуации. Достатъчно извинения, няма нужда от толкова - успя да се усмихна и после се поизправи - Баща ти и без това е малко невнимателен

-Хихи.-притвори очи момичето.
-Таааа,ти си шинигами?-Хиро ведната изстреля въпроса,като изкара акъла на Джени,за момент беше забравила за него.