[Върху петолиниитето]

Е на този вече му овисна ченето и трясна вратата отново, после се подпря на нея, сякаш беше извършил престъпление и сега не знаеше какво да прави. Как му се искаше да извика, кой щеше да му помогне. Видя момиче, то беше прозрачно. Беше момиче... беше прозрачно.. Дух! Скай беше омагьосан от дух, най-вероятно.
Не, привиждаше му се от сакето на капитана. Я пак да... Погледнеше...

- Привидяло ми се е... Да, просто капитана прекали вчера, но аз не съм пил - говореше на себе си, но какво значение имаше това, нали беше за успокоение, не, не беше луд. То добре че не беше от най-забележителните. Поразходи се до прозореца, усмихна се нагледката, като я сравни с онова, което виждаше от мръсното прозорче на казармата и съвсем нахално си сипа малко подсладена вода от близката кана. - Това е глупаво. Скай не би скрил нищо тук, въпреки че мислех стаята за малко странна допреди миг.

- Ауч - той се намръщи от книгата, но пък му стана интересно и я вдигна да я разгледа. Леле, принцът пазеше най-добрите си книжлета за себе си, а.. Какво лошо малко момче, наистина. Остави чашата на масата, въпреки че после щеше да има да се чуди Скай от къде е попаднала там и заразглежда страниците набързо-набързо, че скоро трябваше да докладва и да се върне на тренировки и маршируване там долу.

- Принц.. - измърмори си нещо под носа, но стаята си оставаше странна за него. Сега пък от къде това!? Явно започваха да му се привиждат твърде странни неща. Е, добре, щеше да каже, че не е видял нищо подозрително. Че кой щеше да му повярва, ако им кажеше за някакъв си дух? Пък и това си го беше май представил просто. Момчето обичаше да си се затваря и толкоз. Ама тоя стол изглеждаше супер удобен.. Не, не, имаше друга работа... Разгледа набързо свитъците, закъчени до библиотеката, грабна си един да се изфука и тръгна да си тръгва.

- Намери ли нещо - срещна го капитана и яко го удари по рамото като за поздрав. Нарочно го правеше, нали?
- Нямаше нищо необичайно - и пак си спомни за онова същество - Шефе, трябва ми почивка.
- И дума да не става! Какво, ще се кефиш с нещо отмъкнато? Марш в редиците, веднага! - ухили му се гаднярски и го поздрави с шишето в знак, че е свободен.
"Ако това, което видях е истина, може би... Може би ще трябва да говоря с принца. Довечера.. Ще се измъкна овечера и ще поговоря с него"

- Радвам се да те видя! - както винаги след това той отваряше и прозореца, макар че тук горе беше малко по-студено отколкото му се нравеше, но все пак... - Какво да ти кажа, учителят ми каза, че вече трябвало да учим някакви си числа. Не искам числа, искам да видя войниците... Но те категорично ми забраняват да се дближавам до командира, въпреки че аз го назначих... Бил, м... как се изразиха... "Смахнат".

- Уговорих се за утре... Но вече номерата не минават лесно... Ами какво да се прави... - замислено поразгледа отново пейзажа и затвори, за да не влезе някое птиче или кой знае какво и да го стресне посред нощ. После се огледа все едно не познаваше стаята си на изуст и с затворени очи и спря погледа си на библиотеката. Абе нещо липсваше ли или така му се струваше? Често сменяше листчетата, повечето от които бяха свързани с уроците му и вече не беше сигурен кое беше закачил последно.

- Но и останалите деца го правят! - замислено след няколко минути отсече той. Или поне смахнатите, помисли си той, понеже знаеше това от един много неподходящ източник. Но Скай харесваше командира. Той беше забавен... пък и май беше честен.. поне с него. - Те учителите са си свикнали... Въпреки че от едно време насам изглеждат разтревожени.

- Не знам... - може би и знаеше, но не искаше да се замисли. Пък и очилаткото винаги изглеждаше прекалено разтревожен за това-онова откакто баща му беше заминал за някъде... Не че му казваха къде, не се нуждаеше от това, защото си имаше Рой, той му беше почти като брат и баща едновременно. - Но имам странното гадно чувство, че постоянно ме следи от едно време насам. Не знам защо.

- Е, може би само си представям. - вдигна рамене принца и отново седна на леглото си, където беше любимото му място и изпи чашата. Кой ли можеше да предположи защо може да се промени един принц? Че той самият не се смяташе за променен...
В същото време синекоското вече се прокрадваше през стражата на входа, докато те се сменяха. Цял час беше чакал кмандира си да се заяжда с перачката... Че той ги задяваше всички, нямаше оправия.. Само пред принца се държеше добре... Глупав командир...

- Но аз никога не съм крил от тях каквото и да е.. Е да, освен теб... Само че винаги съм искал да ме оставят поне малко на мира, поне за миг-два... Командирът продължава да им твърди, че вече имам това прав, но не и не... Вероятно трябва да измисля нещо, с което да ги успокоя...
Синекосият вече се промъкваше в сенките до кухнята, от където беше най-лесно да се качи в кулата без да го видят. Отново за малко да се сблъска с командира си, дошъл да си проси малко хляб и риба, но онази фурия с тигана взе че го подгони и пътя беше чист. Да, принца може би вече спеше, ще трябваше да го събуди... Дано после му се простеше... Изкачи стълбите нагоре и си отдъхна за миг. Само още един пост...

- Не, не се показвай! Всичко е наред и така. - замисли се за чашката, която беше оставена на масата. Не беше пил вода сутринта. Рядко го правеше всъщност, защото прекарваше тук много малко... твърде малко. Но кой... Кой би преместил чашата, все едно някой беше пил... Отговорът дойде почти веднага и неочаквано... Защото вратата изкърца, когато някой сложи ръка на дръжката.

- Какво правиш тук!? - развилня се принца като скочи посочи към него с неприязън. Никой войник никога не беше влизал в стаята му и то така. Само командира, който някога беше намерил в един цирк, просто като бодигард да си изкарва прехраната. Беше го превързвал тук... Синекосия направо се просна на пода, от стрес и от ужас, но какво можеше да реши един поклон?
- Трябваше да.. говоря с вас.. и после.. и тогава.. и...