Студ без особен смисъл

- И утре ще бъдеш моята дъщеря, винаги ще ти прощавам. - мислеше си, че е залепнал за студения под, но пък успя да се изправи заедно с нея. Добре че бисерите бяха съвсем малки и нямаше опасност да се хлъзне на тях както ставаше в сънищата...Сънища?Беше сънувал малко и всичко беше страшно, но нямаше значение сега. - Да си вървим, да си вървим.. - не можеше да каже вкъщи, домът им беше далеч още. Но тази пещера трябваше да остане назад. И все пак прибра и меча отново, не можеше да го остави тук, въпреки всичко.

***
-Добре,Али,просто се качи при нея и...и...просто я накарай да реагира някак,ядосай я,разсмей я,каквото щеш направи.-Хиро беше взел тежката артилерия този път...
Онази още от сутринта се беше разположила на един висок клон навън в двора и никой,освен Винр,не можеше да я види.Вече беше обяд,а си беше известна с огромния апетит...
-Джени!-приближи се до ябълковото дърво и погледна нагоре...но не виждаше и следа от нея,но беше сигурен че е там.-Джеееениии..
Нищо...както преди пет минути.Въздъхна...
-Довел съм ти Али.
Това й привлече вниманието явно и тя с бясна скорост скочи долу,грабна си сестричката и отново изхвърча нагоре към клона си.Толкова бързо,че Хиро успя само да види едно...лилаво?Защо лилаво?

- Како, той е много настоятелен, ако мама беше взела онази пръчка щях да я помоля да ми я заеме. Нали всички трябва да знаят какво може чичо Тоягчо? - веднага трябваше да определи първо недоволството си от това, че я бяха откъснали от играта, макар и за миг. Баща им изглеждаше доста изморен, но пък да учиш как се брои до десет на драконски беше забавно, а това им пречеше и да видят колко всъщност е отпаднал. - Ти как си?Защо не дойдеш на обяд?Нали нищо не те боли?

-Аз съм...-замисли се за момент.-малко изморена.Снощи имах един неприятен кошмар и не можах да се наспа.
Хайде сега,не беше напълно лъжа.Никога не можеше да погледне Али в големите детски очи и да я излъже...Няколо листа се поразмърдаха и слънчевите лъчи представиха промяната в нея пред момиченцето...Този път напълно лилави,очите й издаваха колко изморена беше всъщност.Лилавите й коси падаха надолу и се люшкаха като клоните наоколо.Приличаше на малко по-ниска женска версия на баща си...
-А ти как си,Али?Освен,че си ядосана на Хиро.-надяваше се сега да не вдигне брутална врява...

Момичето се усмихна лекичко като я погледа малко.
- Аз и Джей се мъчим да укротим Вейлън, той е много немирен. - каза след малко - И накарахме тате да ни научи на малко драконски. Ние нали сме ездачи, не е честно да не знаем. Доста е странно, Джей каза че е трудно, но аз го схващам бързо.
После отново помълча за миг, замислено и пак я погледна.
- Како, как мислиш, той ще ми даде ли да си намеря дракон? - да започва с подобни въпроси беше нейната слабост, а после започваше с по-трудни...Ако до тогава не я прекъснеха нещо

-Амиии...
Първото нещо,което си помисли беше "Защо не?",но си спомни всичките мисли,които й бяха минали през главата тази сутрин...Нещата се повтаряха,нямаше нужда да й го обясняват.Знаеше,че занапред щяха различни хора да се опитват да я мачкат и мачкат и още хора да й помагат и помагат...И,съдейки по това което се беше случило с баща й и Дарсия...Погледна отново към Али и я прегърна силно,докато все още можеше.
-Знаеш,че никога не можем да разгадаем начина на мислене на татко...по-добре да го питаш сама.-отговори тихо.

- Да права си. - отвърна тя след малко, но пък ако го питаше, може би страшното беше, че можеше да откаже..Не, не можеше да знае, но как можеше да постъпи ездач, който беше загубил дракона си...Не знаеше по какви причини, но баща й не обичаше да говори за това. Само веднъж друг ездач беше споменал нещо, но беше тъжно и тогава тя не разбираше драконски... - Како, изморена си. Може би е по-добре да хапнеш и да си починеш някъде. Бих ти оплела косите, но сигурно ще ми се разсърдиш, понеже техниката е станала още по неразплитаща се

-Хе...
Вдигна ръце и вдигна цялото това косище...пусна го върху раменете си да пада надолу и се усмихна на момичето.
-Честно казано,бих се почувствала много по-добре,ако ги оплетеш.Моля те.

Момичето се усмихна дяволито, както си беше свикнала.
- Само че после се надявам да не се наложи мама да вади онези страшни ножици...Веднъж направи татко на палячо. Ама татко има от онзи сироп за коса и я направи...малко дълга.... - половината от това го каза, докато вече си вършеше "работата" доста чевръсто като нещо отрепетирано с дълги месеци упражнения. - И малко ми приличаше на момиче, обаче си я върза на конска опашка и се разхожда така цяла седмица, за да дразни мама, че не може да го подстриже, понеже е направена с магия

-Дааа,спомням си...-честно казано тогава и тя искаше да му оплете косата,но се беше въздържала.-Мен няма да ми пука и косата ми да се влачи цял метър след мен,така че не се притеснявай.
Погледна нагоре към листата и се усмихна на слънцето.Винр обикаляше наоколо и я успокояваше още повече.Случката от снощи сега изглеждаше далечна...но знаеше дълбоко в себе си,че беше истина и че нямаше да е последната такава.Страх плъзна покрай сърцето й,като си представи как щеше да се бие с това невинно усмихващо се момиченце.Спомняше си как се побърка от щастие,когато тя се появи на бял свят,крещейки навсякъде "Имам си сестричка,имам си сестричка!" из замъка...баща й сигурно искаше тогава да я убие,но и без тя да разгласи новината,униформените щяха да разберат по-скоро рано от колкото късно.

- Няма да е толкова лошо, обещавам - усмихна се малкото лилавокосче - Защото иначе могат да те настъпят, а това боли. Ще ти направя една чудесна, чудесна прическа!Само потърпи, ще видиш колко е хубава...
Да, поне така я беше определил баща й...Ама той всичко, свързано с косата одобряваше...Освен ако го подстрижеха късо, което мразеше, та затова винаги си имаше от онази отвара...Когато тя без да иска я беше дала на Винр му бяха израснали мустаци дълги два метра...Горкият...Макар че кръстникът й успя да го върне в нормалното почти веднага и баща й не забеляза нищо...
- Можеш да ми помогнеш после да се направя на плашило, все някак искам този елф да се научи да не ме вика по време на уроци..Ама не искам да му показвам тайните номерца, които измисляхме...Ще се появя пред него от някой ъгъл с прическа тип кошер и ще кажа "Бум!"...Мога да му дам някоя отвара като тази която сбърках и дадох на Винр за мустаци...

-Той си има достатъчно дълга коса...и може да стане още по-елфски изглеждащ,ако му порастне и толкова дълга брада.-час от дяволития характер на Али идваше все от някъде.-Ще ти помогна.Нямам какво друго да правя и без това...
Посегна внимателно нагоре,без да пречи на Али,и си откъсна няколко ябълки само с един замах.Подаде една на момиченцето,втора започна тя да си я хапва,а останалите ги остави с скута си.

- Чудех се дали да не вляза нощес, докато спи, така няма да се усъмни в никого...Поне не веднага... - захапа естествено животворното нещо, заради което с баща си се биеха всеки ден, а накрая поделяха. - Ама чух, че татко не спи и не можех да взема отварата. Сега обаче Джей успя да я измъкне някак и да отсипе малко...Достатъчно за двуметрова брада или мустаци... - тишина за да отхапе малко отново - Само трябва да го приклещим някак. Татко му беше ядосан от начало, мисля...Значи и аз трябва да покажа, че се държа със семейството!

-Чай...Не спира да пие чай.Може да му сипем малко в чая.-имаше да му го връща...-Като слезем долу за обяд бързичко ще я свършим работата и ще видим кой ще си изгубе апетита и кой не.

- Не съм се сетила - плесна се тя по бузата, а после пак отхапа замислено - Да, можем да минем и без да се правя на плашило. Да сипеш нещо в чаша е майсторството на Джей...Страхотно!
Засмя се престорено злобно и закима, одобрявайки плана, който изникваше в главата и вече.
- Представям си каква дълга, дълга брада ще има, чичо Рой разказваше как тате имал дълга коса, ама да имаш брада е по-гадно!Тъкмо отварата няма цвят и мирис, а вкусът й е като чая, който татко пие...Не, нещо друго пиеше той...Няма значение

-Ей,злодей такъв...-разроши косата й игриво,ама за миг сама настръхна на думите си.
***
Храна...Искаше храна.Вече не издържаше.С оплетените си коси-не беше толкова лошо-и държаща Али за ръката,бързичко се връщаше в трапезарията.Джей си беше свършил работата със сиропа и сега оставаше просто да се забавляват.Пусна момиченцето да влезе първо,поогледа залата и въздъхна...Щеше да бъде брутално да я объркат за баща й за момент,защото не го виждаше там.Колко ли го беше изморила миналата вечер.

- Някой да ми каже дали Ризел готви отровно или не - измърмори Клайв, забил глава в масата на своето място и още както винаги намусен, задето не му даваха да си вее снега.
- Мама готви много хубаво! - заяде се почти веднага момиченцето с него и беше готова да изпрати ашрака до вратата да види сметката на новото му наметало. Зимният демон се обърна към вратата и ги загледа няколко минути, сякаш не вярваше и чакаше някой да каже обратното. Или си мислеше за друго...Май най-накрая се отказа и си се върна към своето си, в неговите очи всичко изглеждаше наобратно, което си беше полезно. Да мислиш едно и да изглежда друго, харесваше му.
- Не мърмори! - тросна се чернокоската, която отново беше без онова зеленото и сложи върху масата една огромна табла - В твойта кухня като няма нищо да не би аз да съм виновна?Хайде, съберете се вече, сядайте. Джей ходи да кажеш на баща ти, че ако не си вдигне задника от библиотеката ще дойда аз.
Макар че знаеше, че беше заспал над една книга, което беше необичайно...Трябваше да хапне

Джени си пое дълбоко дъх...и влезе.Бързо се намести на един стол и забрави за всякакви тревоги,когато й потекоха лигите,щом видя огромната тава.
-Храна...

- Хапвай, мила, докато някои се мусят - предложи веднага чернокоската и раздаде чиниите, че всеки да си имаше по една. Пръкна се и Ним, после Нат, които обикновено все там си седяха. Накрая Джей се върна и с баща си, който се свлече в един стол, въздъха, после любопитно помириса въздуха.
- Това...Ще да е само за мен - ухили се след това тихичко и като взе вилицата набоде светкавично нещо, което и да беше...

-Чай...чай,главата ми...-и той се стовари на един стол,сграбчи си чашата и отпи...-Абе Джени,каква е тая лилава гама?
Момичето беше оставило за малко храната,за да се разсмее...
-Погледни себе си първо!-щеше да падне на земята,наистина.
-Мммм?-сякаш по навик си почеса новата брада.-Какво има?

Муртаг се задави със своята чаша като го погледна за миг и забърка из великите бездънни джобове, за да напипа шишенцето...Наполовина празно...
- Алиии... - детето посочи Джей, който пък посочи нея. Лилавокосия въздъхна, после обаче се разсмя, отначало тихо, после по-силно. - Повече ще се старая да е далеч от вас...Господи, знаете какво да правите с отварите значи..
- Харесваш ли се? - искрено попита зимния демон като измагьоса едно ледено огледало, че елфа да се наслади на новия си вид

-АААААА!Какво,къде,как?!-паникьоса се съвсем и този път Джени се стовари на земята от кеф.
-Магически сироп,приятел.Трябва...хаха...трябва да се обръснеш.
А тая брада си падаше и падаше...беше по-дълга от самия него!

- Ха, няма да помогне! - засмя се момиченцето като се изправи, докато брат й се заливаше от кеф заради успеха си - Ще расте най-малко три часа без спирка! - и се оплези, като се засмя. Не, този път родителите й нямаше какво да сторят освен... - Тате, тате, моля те не му давай от сиропа за спиране на действието, моляяя!
- Но той нищо не ти е сторил...
- Напротив!Напротив! - после се спря, когато се срещна с неговия уморен поглед, но не се отказа - Ако го извадиш, ще го счупя това шише!

-Aaaa,ужас...-положи ръце на лицето си,и той беше уморен.-Какво съм направил,за да заслужа такова нещо?
-Не им прекъсвай игрите...-продължаваше да се киска онази.
-Ти си изключително енергична като за някой,който...
-Шът!-веднага спря да се смее и го прониза с поглед.-Т-този кошмар не искам да се споменава...
И тогава забеляза сините кръгове около очите й.

- Ти! - детето го посочи с пръст и пак онази своя усмивка - Не даваш на сестра ми да се смее? - хвана шишето с отварата, което Муртаг беше оставил пред себе си, отвори го и го разплиска отново върху елфа. - Внимавай какви ги говориш!Ако беше повече щеше да се превърнеш само в коса...
Джей се свелеч някъде под масата и се чуваше само смеха му. Единственото, което обикновено можеше да се чуе от него.
- Али, просиш си наказание...
- Ааа ама моя тати не може да ме накаже! - веднага го гушна за ръката и извади едни огромни, святкащи очички