Студ без особен смисъл

-Ооох...-отново започна да се хили,а Хиро вече се беше отказъл и изпод брадата се усмихваше.
-Убедих се вече...цялото семейство сте все едно от друг свят.-поклати глава и си поглади малко брадата.-Значи три часа...след това веднага си я махам...
А тя беше станала ужасяващо гъста и дълга.Как щеше да мете пода с това...

- Естествено...Не знам кой е събрал мама с тате, но те са от Света на въображенията! - заяви момичето толкова важно, че можеше да се приеме за истина. Лилавокосия се усмихна леко, този свят не го познаваше...Но пък щом момичето си вярваше, може и да беше вярно.. - И кака също. Ти изобщо не разбираш! - и поклати глава, сякаш наистина силно вярваше в това.
- Дори и да е вярно аз и баща ти със сигурност не бяхме родени един за друг...Поне не и от начало. Остави го сега да хапне
- Стига бе, мамо, точно лика прилика сте си.
- Струва ми се познато...

-Тоя свят беше много хубав.-ухили се Джени и си продължи с обяда.
***
-Ау...ау...ау...-някак я разплитаха,обаче болеше.
На Ризел май вече й писна...но продължаваше да се опитва да разплете цялата тази коса,защото сиропа почти го нямаше след онова изпълнение.
-Ау...-за пореден път.

- Извинявай, ама ти каза че не искаш тези - пак носеше ужасяващите си грамадни ножици - Пък ако ги използвам баща ти може да уреди от някой ездач отвара...Той къде е...
- Страх го е от тях - обади се момиченцето, чувстваше се малко виновно за това, ама...Ама... - Извинявай, не трябваше чак толкова много...Ще отида да помоля чичо Хавок за някоя отвара, ако искаш, за да ти се извиня...

-Не,Али...ау...-притвори едно око.-Ти не...ау...Не се притеснявай,аз исках да ми ги оплетеш,ако не го беше направила сигурно щях да се влача след теб да те моля...
Това беше малко по-различна версия на "Искам да ми плетеш косите колкото си щеш,преди да започнеш да искаш да ми отнесеш главата."
-Както знаеш,кака ти е странна...просто остави...

- Тате е виновен, той те е научил! - определи тя след малко - Мамо, не можеш ли с магия, за да не боли?
- Мила, не съм магьосник, само войник, до някаква степен.
- Е татко как го прави?
- Питай го него...След малко свършвам, Джени, спокойно

-А,аз за никъде не бързам...А инъче аз май заприличах съвсем на наш тати...-погледна част от освободената си коса и се усмихна леко.

- Да... - тихичко потвърди Ризел след миг тишина - Само дето баща ти изобщо не го интересува каква прическа има на главата си...
- Не е вярно, той обича да има дълга коса, ама ти не му даваш чак толкова.
- Ти пък от къде знаеш, може и да не е така. - чернокоската се усмихна все пак на детето. Странно, но почти не познаваше неговите вкусове, що се отнасяше до това...Повечето от себе си той сякаш беше загубил и това, което знаеше тя, го знаеше от приятелите му....Сякаш той криеше себе си от страх някой отново да не го достигне по онзи черен и тъмен път. - Чудя се ако не бях приела, какво щеше да правите вие двамата, Джени...Едва ли щяхте да скучаете, струва ми се

-Аз не мога да си го представя,изобщо.-погледна нагоре към нея.-Без теб сме си за никъде,ако питаш мен.Той може и да не си го признае,ама аз знам,че и той мисли така.

- Едва ли ще приеме тази тема на сериозно... - замисли се тя за малко, но после пак се усмихна - Той никога нищо не признава и нищо не можеш да изкопчиш от него...Освен ако нямаш това за цел де...Гоо...тово...Да.. - и последното оплетено място вече беше разплетено, доколкото това зависеше от нея. Е, сега прическата беше в стил Баба Яга, но Ризел реши проблема с един гребен. - Сега ще е ред на Али следващия път, но нея имам правото да подстригвам, когато баща ви не е наоколо, той не дава...То затова и Джей изглежда така, ако зависеше от мен... - поклати глава. Просто не го възприемаше, някак...Макар че повечето от униформените носеха дълги опашки другите изглеждаха...по-нормално

В другата стая...Едно момче носеше една синя жилетка и подскачаше около лилавокосия.
- Аз ще нося този знак!
Муртаг гледаше сина си тревожно. От къде беше го решил?Сам?Ако беше така, трябваше да го обсъди с другите. Но иначе...Беше по-сигурно за него да бъде там, докато Али беше по-добре да бъде до тях...
- Ако го пуснеш, ще го пазя - предупреди го очилаткото, не бяха сами, повечето бяха се събрали да си поговорят с Ним. - Знаеш, че лагера е защитен.
- Да, но...Хюг, това е... - не продължи

Джени се поогледа разтревожено...Погледна към Али за миг и после към майка си.
-Ей сега се връщам.-беше сигурна,че щеше да я разбере.
Стана и без изобщо да се притеснява,че изглежда малко шантаво все още,излезе от стаята.Заслезе надолу по стълбите и бързо се вмъкна в помещението...
-Хубаво е понякога дъщеря ти да е вампир.-сложи ръце на раменете му,докато гледаше веселия Джей.-За дето те ухапах сега горе-долу ти хващам сърцебиенето.

- Това понякога е хубаво. Макар че щях да го обсъдя с вас - усмиха се той и пак върна поглед на момчето - Джей, това е малко...Пресилено?
- Но ти каза, че сте започнали на седем!Аз съм на седем!
- Лош пример...Това не е шега. Добре, малък си, но трябва да го осъзнаеш...

-О,ясно...-жилетката всичко й обясни.-Честито Джей!
Приклекна пред него,усмихна се и го гушна.Беше сигурна как щяха да завършат нещата.
"Мама няма много да се радва на това."-погледна с края на окото си към Муртаг.

"Изобщо...Затова се надявах по някакъв начин поне да е сигурен в това, което иска. Вярно, нещата са други сега, но пък след това ще се наложи да остане завинаги там...В един смисъл..."
Тревожеше се за него. Не, Джей нямаше да има късмета да попадне като него в най-побъркания клас, имената на някои от съучениците сега бяха изписани на една плоча...Нямаше да се наложи да се бие толкова рано...От една страна така щеше да е защитен
- Тате, вече съм го решил - детето беше усетило, че той се колебае, но пък получи усмивка.
- Знам това. Знаеш отлично, че винаги бих те пуснал. Но пък проблема е майка ти, разбира се. Не, не ми се муси, трябва да го обсъдим с нея

-Хайде,да отидем бързичко,да я убедиш и да продължиш да се радваш.-нямаше дума в това,просто се молеше нещата да се получат добре.

- Добре - погледна баща си с надежда. Ако не успееше, можеше да го изврънка да я убеди той. Той просто се усмихна, последното което видя отвъд затварящата се врата.
- Джей може да го стори, Емчо.
- Да, понеже няма да има късмета да бъде с хора като вас. Хюг...Никога не съм ти благодарил за онзи албум, нали?
- Глупости...Трбваше, трябваше да те докосна някак...Радвам се, че помогнах.

Ризел отново шеташе нещо там...Както обикновено..
- Ето къде си, Джей...Чудехме се къде изчезна точно ей сега - вдигна тя глава и го изгледа за миг учудено, виждайки странното синьо кълбо в ръцете му

-Хайде,Джей...-прошепна Джени тихичко и го бутна напред.-Трябва да си смел,нали?

Момчето кимна, обмисляйки как да започне. Щом Али винаги успяваше...Ама тя беше момиче...Нищо, той пък беше бъдещият ездач...
- Ъ...Мамо?Тате ме изпрати да получа разрешение....
- За? - тъй като се видя, че се беше запънал. В отговор получи същия този знак пред погледа си и настъпи тишина. - Не! - отсече накрая. Как!?С тези идиоти!?Никога!
- Но мамо, мисля, че да бъда там ще бъде много по-добре. Там...Там...Няма опасност - страхуваше се единствено от чернотата на сестра си. Тя искаше да погълне и него...
- Не можеш да отидеш там!Ще бъдеш сам, няма да можем да те виждаме!
- Не е вярно!Знаеш много добре, че униформените не са това, което изглеждат!
- Но не ги ли виждаш?Те са..Те.. - завъртя глава, незнаейки как да ги определи. - Ох, какво да правя...

-Мамо,той иска...-не смееше да продължи,веднъж си бе навлякла гнева й и даже да беше сигурна,че нямаше да разбере никога какво му е било на баща й с тоягите...не беше късно...

- Знам, че иска, но това е...безумие...Не мога да разбера какво намират момчетата в този лагер накрай света...
Само че...Там бяха учили и момичета, но пренебрегваше този факт поне засега.
- Мамо, може да ти е трудно да се разделиш с мен...Но аз рано или късно ще порасна. Тате също е учил там. Нима да са му сторили нещо зло?
- Не...
- Плюс това Джей знае кое е най-доброто за самия него, нали така?Той чувства, че трябва да бъде там. Дай му този шанс - обади се Али като по-голямата, ама тихичко.
- Как мога да го направя, дори не разбирате какво може да му довлече това след години. Те са хора, обречени да стоят на бойното поле.

-А ние защото не сме още от самото начало...-прошепна си на себе си,даже си мислеше,че това беше чуто само в главата й...после пак се усмихна.-Къде е татко,да го обсъдим всички...

- Хмм.
- Какво има?- кестенявокосо момче бавно се приближи до елха на перваза и се загледа надолу замислено.
- Нямаше и помен от случващото се, когато...
- Когато пътувахме във времето преди десет години? Да, но къде се крие отговорът?- Джин поклати леко глава и въздъхна.
- Едва ли някой от околните знае.- отвърна Нава, като го погледна за миг:- Какво мислиш?
- Не мога да мисля.

"Ако го обсъдите с мен...Резултатът е, че той ще отиде" прозвуча гласа му, не си беше направил труда да дойде, все още беше долу при другите обмисляйки нещата...Май по-скоро приличаше на зомбиран полузаспал "А и бих казал, че ще е по-добре така. Ризел, лагерът те облича в обреченост...Но помисли за онова, което ти казах вчера...По-добре е, нали?"
Жената поклати глава и погледна през прозореца в посоката, в която се намираше самото царство.
- Може и да е прав. Но ако се случи нещо там как бихме помогнали...
"Ризел, ти не си ездач, но аз съм. Никога, никога никой не би оставил някой да се справи сам с лошото"

- Някои промениха бъдещето си без да знаят какво точно избират - въздъхна Ним, който беше станал като брат си и често стоеше в тъмнината, макар и слънцето да не му влияеше

Джени просто реши да държи Джей за ръката,беше въпрос на решението на майка й и не искаше да дрънка празни приказки,които да провалят нещата.Потупа момченцето по главата...като се замислеше,от една страна се радваше за него...но от друга и на нея щеше да му липсва и тя също се притесняваше.Но по-добре по-далеч от нея и Али...

Чернокоската продължаваше да гледа през прозореца като прехвърляше сякаш нещо в главата си отново и отново. Някога беше попаднала на едно място и там ездачите бяха разгромени. Един по един си отиваха...Но винаги се държаха заедно. Бяха учили заедно, познаваха се и винаги щяха да бъдат заедно...Те бяха друг народ, по-различен от нейния род.
- Джейдън....Надявам се да си намериш подходящ дракон