Студ без особен смисъл

-Махни се от там,инъче наистина ще го събудим...
-Ама аз искам при него...
Шепнеха си вече,но на Джени й беше малко по-трудо да чува...за разлика от Хиро,който с тези уши-антени беше страшно улеснен.
-Защо?
-Ти си елф и не разбираш...
"Нима?Обясни ми тогава..."-това една не я накара да подскочи.
"Как го направи?"
"Ти не си магьосник,не разбираш..."
"Обясни ми тогава..."
"Ти първо."
"Сложно е."
"И магията е нещо сложно."

"Не е сложна, всеки има тоя талант в себе си. Въпросът е дали ще го развие или не и дали изобщо ще разбере, че го има" изръмжа съществото, обичаше така лееко да подслушва понякога и рядко спеше по това време. Беше останал така, понеже беше изразходвал собствената си магия в повече. "Какво има да си обяснявате толкова?"

-Казах ти,че ще го събудиш!
-Гоменасай,Винр...-е вече се беше ударила в него и сега търкаше глава,гледайки към него с големи виновни очички.

"Не сте ме събудили, аз не спях...Въпреки че изглеждаше така...Възтановявах магия, при драконите това става малко по-трудно,не като баща ти. Направи сто поразии, почивка три часа и хоп, готов за нови сто..Магията е различна"

-Точно така.-вдигна пръст Хиро и се замисли над нещо.-Абе...вие Моуси наистина ли-
-Толкова много поразии?О да,той никак не преувеличава.И аз съм явно достойна наследница на баща си...
-Отначало никак не приличаше на него...
За миг момичето трепна,след това отново се излегна на тревата и му обърна гръб.

"Това не е от особено значение...А той...Той понякога правеше поразии дори и с характера си, пък да не говорим за действията. Харесваше ми, когато с останалите се надпреварваше по инат"
И все пак, можеше и да има причина, кой знае...Само че това си беше той и той си беше такъв...Муртаг де
"Чудно, той казваше, че елфите не говорели за него, понеже децата им иначе се учели на лошо поведение"

-Моя учител явно знае за вашето семейство.-повдигна рамене елфът.-Джени?Защото си осиновена ли-
-Не.-прекъсна го рязко.
-Ами защо?
-Няма значение.Това са глупави предположения,няма значение.

"Предположенията тук винаги излизат грешни. Невъзможно е да изнамериш точната истина, поне не и сред тях и действията им...Знам го...Друга тема ли ще дискутираме?"

-Винр,нямаш си представа колко много искам да си прав...
-Смяна на тематаа!
-Добре,добре...Татко дали е буден вече,да четем писмото?

"Да, само че обича да се гушка с Ризел и просто се прави на заспал в момента" дракона усещаше и него, макар и много по-малко, защото Муртаг често странеше от него и съзнанието му. "Тия двамата са най-странната двойка живяла някога. В един момент се бият в другия се обичат"

-Той така си почива,значи...-усмихна се момичето и се обърна по гръб.-А аз си почивам при теб.Под това безкрайно синьо.Мога да стоя така и да ти гледам крилата часове наред...

"Виждал съм и други да го правят...Но не всички дракони са сини" имаше смътни спомени и от безкрайните скитания на Торн и Муртаг, когато ездачът спеше също подобно на това, само дето ако заспеше семяташе здравата от кошмарите "Това си е пълноценна почивка. Чудя се какъв ли е дракона на Джей..."

-Ще разберем скоро...-повдигна ръце и докосна крилото.-Наистина се надявам той да е добре.Аз и Али...
-Предположения,значи?-прекъсна я Хиро и я погледна строго,което я накара да си глътне езика.

"Не се бъркай там, където не разбираш. Каквото и да се случи, винаги може да бъде променено. Предположенията са ненужни. Надявам се писмото на Джей да е дълго, та да излезе през прозореца и да го прочета и аз."
Там горе лилавокоското беше отворил вече очи и пиеше отново чай, все още седнал до нея на дивана.
- Хайде тате, да четем!
- Нека се насладя на чая!

-Станал е...-понадигна се и се измъкна изпод крилото на дракона.
-Откъде разбра?
-Сърцебиенето му.-положи ръка над собственото си сърце,докато тръгваше към двореца.-Спокойно,Винр.Ще ти донеса писмото и ти да го прочетеш.

"Стига да е достатъчно едричко написано..." захили се с ръмженето си той и пак сми крила, понеже в снега не беше особено приятно понякога.
- Татеее! - вече се дразнеше, ама той наистина си пиеше чая прекалено бавно днес.
- Ако продължиш няма да го прочета - тихичко отвърна той и отново отпи - Научи се да мируваш.
- Вярваш ли на думите си?
- Естествено че не

-Тук съм вече...-открехна вратата леко и влезе вътре.-Хайде,тате,не я изнервяй още,детето мирно си изчака да си починем.
Нежно сложи ръка на главата й,предложенията наистина бяха ненужни.Защо се бе превърнала в такъв песимист?Даедел щеше да се справи,нищо нямаше да се случи...нищо...

Лилавокосия се усмихна и пак отпи
- Просто искам да видя докога ще издържи. Моето мнение Али - няма да те пратя в лагера
- Но защо?
- Там се иска търпение, ти го нямаш. Отваряй сега писмото.
Тя остави темата за лагера и разкъса плика с удоволствие, като измъкна наистина дългия роман от там...Джей пишеше малко неуверено, та затова така ставаше...

-Хайде,чети.-усмихна се момичето,седна по турски до нея,и не посмя да надникне в писмото...да си изпроси някое друго нападение с онзи сироп...все от някъде щеше да намери още шишета.

Тя се загледа в знаците замислено
- Ъ..."Привет!"...Али, ти ми обеща да ти пиша първо за дракона. Той е небесно...син...И го кръстих...Р..Ракуба...Тате не се сърди. - започна бавно бавно, понеже и тя си беше малко зле с това - "Прилича ми на Внир, но не е същия. Како, от къде си го намерила този Винр, никъде другаде не виждам с цвят като неговия, да не говорим за характер...Другите изглеждат много страшни. Мамо, не се безпокой, всичко мина добре, все пак Елисия беше с мен...И не карай никой да идва и да ме проверява, тук има хора, които ще се погрижат за мен, знам че много искаш, защото винаги така правиш."
И така нататък, и така нататък все в същия дух обяснения, през които Муртаг пак запали лулата, момичето искаше да прочете писмото, беше за нея...Той беше получил своето, тревожеше го и му се отразяваше на нервната система

Дженифър се усмихваше топло на думите и още повече грейна при спомена за Винр...всъщност,не го беше намерила тя...точно обратното,той намери нея.

- "Тате, ти много лъжеш!Тук не е никак, ама никак така, както са разказвали чичо Рой и Хюгес...Ъ...Май всъщност ти не си излъгал...Както и да е. Ще се постарая да се справя с Ракуба, не знам как, но нали е моят дракон. Надявам се да ме разбира....Още нищичко не знам...Не ми дават повече листове, затова трябва да спирам вече"
"Да, използва последния заради мен" въздъхна лилавокоското и поклати глава

- ...Казва се Нитара.
- Само това ли?
Албас сви рамене:
- Друго не знам за нея
- Тогава ще тръгвам - Кубер се качи на Орфей и излетяха
- Е, поне говорим - измърмори демонът гледайки след сина си. - Я да взема да проверя по-сериозно нещата. без да се забърквам. - Разпери крила и се издигна в небето.

-Ммм...-изглеждаше недоволна,искаше да има още.
Облегна се на стената,слушайки края на писмото.Милата й усмивка все още огряваше лицето й.

- Ще го чакаме за първата ваканция.
- И кога ще е?Престани да опушваш стаята, дай ми тая проклета лула.
- Няма, това е единственото съкровище дето не си успяла да изхвърлиш, щото било вредно. Няма да се появи преди дракона му да е способен да го носи
- Моля!?Чак тогава
- Няколко месеца потърпи