Студ без особен смисъл

-Ммм...Наистина е малко далеч във времето...И не ни иска да му правим изненадващи посещения.-още от сега й липсваше,но...тя щеше да си потърпи,както баща й беше казал.

- Много е прав... - засмя се лилавокоското, заслушвайки се за миг в китарката на Хавок, който се забавляваше някъде в съседната стая. - Ако аз отида ще си помислят, че отивам да си избера наследник
- Че ти нямаш ли?
- Стига де, от къде на къде, обещал съм да не бързам с това... - само че...Нещо го тревожеше...Нещо друго

Джени отвори едно лилаво око и го погледна:
-Наследник?В какъв смисъл...наследник?

- Нали съм мускетар на царството...Четиримата сме решили да си изберем други, които да ни наследят в тази работа...Достатъчно страници от историята написахме...Повечето от които страници доста гадни...Само аз упорствам както обикновено и не съм намерил такъв наследник. Хавок избра един младеж на име...Мидо, Хюгес залага на дъщеря си, Рой на момиче, което спасил едно време...Мислим да останем само като съветници или каквото ни дадат

-А,тогава нямам претенции.-и затвори очите си отново.-Нямам намерение да си търся още неприятности,достатъчно си имам.Обаче с този наследник ще искам да се запозная,трябва да бъде интересен.

Хиро наостри уши...вдигна ръка и едно огнено кълбо пламна над пръстите му,готово да бъде използвано.Поогледа се,но не можеше да види нищо...бяха добри в играта на криеница,никога не му беше харесвала.

- Ризел... - той за миг спря пушека от глупавата лула, след като се намръщи - Идете с Али, ако обичаш при Клайв.
- Защо така внезапно ни...Добре... - не биваше шега с мрачното му изражение, когато не беше сигурен, просто не беше...И ставаше страшно, така да се каже

Дженифър вече стоеше с широко отворени очи и показани остри зъби...злоба,злоба,желание за кръв,за мъст...
-Дай ми Вампая...-мрачно просъска и протегна ръка към него без да го погледне...-Нитара...

-Пеперуда?-но не загаси пламъка.-Защо пеперу-
Тя разпръсна магическия си прашец около него...магията изчезна,а той се отнесе,отвлечен от ръцете на непробудния сън...

Той изтегли и Вампая и Гламдринг без да каже и думичка. Писнало му беше вече. Само какъв гняв таеше. Някога Дарсия беше си го получил заради подобен гняв, такъв, какъвто щеше да погуби и притежателя си.
- Да ги посрещнем както подобава

-Разбира се...-стисна оръжието и замахна,като едва не срути стената...
Мрачното същество изплю още мрак,с червени очи разширени от ужаса и изненадата...Раздели се на две части,падна долу и се сля със сенките на замъка,завинаги да плаши малките деца в сънищата им.
-Браво,браво...-пристъпи онази вещица напред,също криела се в мрака.-Дарила съм те с добро обоняние...Жалко,че трябва да ти прережа гърлото,можеше и да бъдеш хубаво слугинче...

- Жалко, че самото ти присъствие иска да събуди и мен - вече държеше меча пред себе си, сякаш искаше да се защити с него, но не беше така. Черната му енергия беше способна дори да събуди Али, ако тя беше наблизо, добре че не беше в момента....Ядовете го бяха докарали до едно...зло...

-Ти нямаш нищо общо с това,Моуси.-обърна се рязко към него и щракна с пръсти.-Но ако ти е скучно...ето ти един мой магьосник,да си поиграете.
Това накара кръвта й още повече да закипи.Червено се взриви в очите й и тя се сдържа да не извие от присъствието на още един вампир.Лукавата му усмивка просветна,преди и той да пристъпи напред.
-Не е като Дарсия,но пак ще те позанимава малко.А ти...-погледна обратно с искрящи от гняв червени очи.-Ти...ти нямаш право да се гневиш...
-Нима?!
-О,да.-вдигна косата от гърба си и застана готова.

Онзи се ухили, вече съвсем не на себе си, разбира се и наистина активира нещото, което държеше, активирайки тъмнина ала Дарсия и хиляди сенки. Това хич нямаше да го забави, ама хич. Нещо се взриви някъде там, тъмните му черни очи покриваха сякаш всичко.
- Много добре, ще се върна след миг-два. - нямаше вече прозорци там, но и небето и пейзажа също. Тъмнината бързо бързо беше го обградила с някакво отровно влияние

-Заради теб него го няма!-изкрещя демонът и замахна,но Дженифър се измъкна навреме и само една дупка остана в пода.-Заради теб,проклето малко момиченце!
-Говориш пълни глупости...-прошепна онази и активира Вампая.Оръжието заблестя и тя успя да я рани,като спиралата внезапно се появи и оформи купол около тях...Червеното на Дженифър се смеси с тъмнината на баща й и ако някой случайно отвореше вратата,щеше да може да се похвали,че е виждал Ада...А инъче в онази червеникава топка започна един свиреп женски бой.

"Пламъци?" драконът надникна в чернотата от отвън, понеже вече нямаше стена, пък дори и да беше била от тухли. Синята светлина на Гламдринг от време на време можеше да покаже колко бързи движения правеше Муртаг, а тъмнината просто го прикриваше...Нямаше го и беше тук.
"Сега...Винр!" искаше му се да каже Торн, но...
Е, ето един своеобразен Ад, дори с огън, огънят на дракона запали близките някога кресла и вероятно унищожи до някъде онова същество, въпреки че лилавокосия май му видя сметката напълно

-Кхъ-кхъ...-стискаше здраво разпарчетосаната си пелерина и се опитваше да си поеме въздух...
Кръв,беше изгубил много кръв.Едва-едва успя да погледне към другия бой.Докосна с пръсти спиралата...за съжаление Вампая не можеше много добре да различава вампирите заради еднаквата им кръвожадна природа,и това бая си го излекува.
-Хихи...умно момиченце си си намерил.-ухили се онзи и запрати още една магия по него.
А колкото до момиченцето...от червеното се чуваше "Ти си виновна!","Бе я си гледай работата!" и разни ругатни...Боже,какво ли му беше на Винр,с тази връзка сигурно усещаше яростта и адреналина във вените на Дженифър...

'Беше успяла да излезе на бял свят...най-сетне,това детско любопитство,тази жажда,щеше да бъде утолена...Деца,деца,много деца.Играеха си,смееха се,и живееха.Съдбата беше по-благосклонна към тях,но не и към нея...каква беше разликата?О,да,тя беше демон...мръсно същество,сътворено само да върши грехове и поразии...Онзи...магьосникът,я върна обратно и след това не забрави да я накаже...'

- Най-доброто - ухили се лилавокоското и като доста обилно се поряза на онова вечно гладно острие отново започна да кълца като ненормален. Магията отдавна не можеше да го нарани, не и него, каквато и да беше. Можеше да го накара да покашля един два дни...Но вече не беше толкова лесно. Тъмнината му се сгъсти, откакто Гламдринг пое своята глътка и се появиха по-дълбоки сенки. Сенки, които се протягаха от всякъде с червените си очи и дългите си ръце, за да изпълнят предназначението си Самият той се усмихна, когато Винр успя да го мерне за миг и отново започнаха да хвърчат разни тъмни пръски наоколо, сигурно от врага...Ако Ризел го видеше щеше да остане завинаги в кома

-С нищо не можеш да ме изненадаш!Аз ти дадох всичко това!Глупаво дете!-отблъсна с един замах поредният удар.
Спиралата се опитваше да я задуши,да я достигне,да я засмука...но тя беше достатъчно силна да я отблъсне.
-Без Вампая нищо не можеш...без Хичиру ти щеше да си просто една бъркотия!
Дженифър просто мълчеше и продължаваше също да замахва с бясна скорост.
-Той се жертва,за да можеш да стигнеш до тук!-сълзите й прогаряха дупки в кръвта...
-Ти си виновна за неговата смърт.-тихо го изрече,но онази чу...
'Детето не изричаше нищо,само се усмихваше на лилавокосия и го държеше за ръката...Демонът се спотайваше в сенките и наблюдаваше с нескрита завист.Как...как едно никакво момиченце беше намерило защита и любов толкова...бързо и лесно,без даже да каже нещо?Тя...тя никога не беше успяла и нямаше да успее.'
Този път не блокира и тя падна назад,като се озова във въздуха към земята...но замахна с косата под краката си и успя плавно да стъпи,а огъня на Винр не успя даже да я докосне...а онзи,от него беше останало само парченце от пелерината.

Кубер се надигна
- Какво ни удари? Ти добре ли си ?
Орфей се размърда:
- Да А ти? И между другото не разбрах какво точно ни свали.
- И аз съм добре. Само ме боли главата, но ще мине.
- Преди да паднем видях някаква сграда. Имаше и дракон отпред.
- Ами и без това трябва да преспим някъде. - Кубер потръпна от студ, качи се на гърба на Орфей и полетяха. 20-на мин. по късно кацнаха. От къщата излезоха жена и малко момиче
- Добър вечер - поздрави Кубер. - Имаме нужда от подслон за през нощта

( За малко ви се натрисам.)

- Било интересно така - Даедел беше леко принуден да изяде един тон кръв, заради което беше и той... - И вкусно. Винр...О, извинявай, вече не ти заповядвам... - замахна с оръжието, цялото в синьо, докато сенките пищяха наоколо сякаш ужасно страдаха от чернотата, от която бяха създадени. "Джени, ако ме чуваш...Кажи ми дали и аз да се включа в твоето меле или ще се наиграеш сама"

"Чувам те,Винр..."-вървеше бавно по изгорената трева към онова отвратително същество.-"Ще ти дам знак..."
-Защо?-застана пред нея,знаеше,че си играеше с гнева на Даедел така,но й трябваха отговори.-Защо...
-ТИ!Ти получи съдбата,която аз исках!-размаха косата срещу нея.-Теб всички те харесаха още от първия миг,заради проклетия ти детски чар!Ами мен?!Какво остана за мен?!Аз бях просто един демон...захвърлен,една неизпълнена мечта,един безполезен опит,захвърлен в пясъците на времето.Ти имаше всичко,което аз исках...приятели,семейство,защита...
Още няколко черни сълзи закапаха и тя отблъсна спиралата на Вампая с един замах.Джени даже не мигваше,гледаше я строго с червените си очи,а меча в ръцете й просто искаше да свърши всичко...
-Аз знам...знам и не се храня с празни надежди да завладея света...аз съм сама,винаги съм била,винаги ще бъда.
-...Защо...
-Аз се наслаждавам по този начин...тормозя те,дебна те,това е моя живот...всичко си има цена и цената за твоя живот сега стои пред теб.Ти ще се гърчиш,ще се променяш,ще се превръщаш в неща,които мразиш...както аз винаги ще бъда,нещо,което мразя...Защото ти ми отне и последното...заради проклетия си детски чар!
Демоничното й оръжие също се загърна с червено сияние,в готовност...
-Но помни ми думите,Дженифър...помни,че ти никога няма да можеш да спиш спокойно.Даже и аз да изчезна,мракът ще ви дебне всички...той е навсякъде и никога няма да му избягаш.Ще те боли,ще съжаляваш и ще се разкайваш...Ще губиш,ще страдаш и то защото всичко ще ти бъде отнето!Всичко,което ти не заслужаваш с нищо!
Вдигна косата над себе си...Тя се усети,и като за първи път в този транс усети уплаха...
-Винр,сега!
Но пламъците така и не я достигнаха...тя удари оръжието си в земята,тя се разтресе...напука се,а ръцете,ръцете на мъката й започнаха жадно да поглъщат всекиго,до когото можеха да се доберат.Даже и един от Господарите нямаше да се измъкне...никой нямаше да се измъкне...никой нямаше да се измъкне от нейния плач,от нейното отмъщение,от нейната съдба...
И тогава всичко утихна.По простата причина,че нямаше никой.Абсолютно никой,пусто.

- Али...Али недей...Али!! - бяла светеща ръка в тъмнината хвана нейната, която вече не докосваше нищо. Едно дете й се беше изплъзнало...отново...Сякаш губеше отново и отново...Не пак...Момичето беше тръгнало да намери баща си и сега Ризел вече не я виждаше...Какво виждаше тя...Всъщност...Тъмнината на съпруга й беше твърде гъста. Бялата ръка беше на ангела, който дори в най-тъмния мрак беше тук и даваше частица топлина.
- Кевин...Кевин, тях ги няма! - предпочете да си изплаче мъката на него, не го познаваше добре, но знаеше колко много се осланяше на него и Клайв, и Ним и Муртаг...Той умееше да търпи това.
- Не се безпокой Ризел, всичко...Ще си дойде на мястото...Добре...Поплачи си, но...Ще се върнат отново, ти го знаеш

Събуди се от някакво трополене. Веднага скочи, а меча беше в десницата му. Излезе на двора . Там Орфей избълва огън върху два таласъма, а с опашка помете друг. Кубер също обезглави един...
Майката и детето бяха Мъртви. Кубер им направи клада.

-Добре,това вече е прекалено...
Закрепи дългото вълнено наметало,прибра катаната в ножницата и вдигна дългите си сини коси във висока опашка.
-Мамо!Къде отиваш?!-последните събития бяха изпоплашили Джеси,но Нико странно защо стоеше спокоен...или поне така изглеждаше.
-Отивам да ги намеря...Може Муртаг сам да успее да се върне,но Дженифър или Али може и да нямат този късмет...
-Ама...откъде знаеш,че те не са всички заедно?-детето беше прегърнало коленете й,не искаше тя да тръгва,щеше да се нарани...
-Джеси,повярвай ми...достатъчно време сме се занимавали със злодеи,за да знам,че те не са заедно.

- Сама няма да ходиш. С теб съм.- обади се белокосият, като се отдръпна от прозореца, на който стоеше от дълго време и гледаше навън все едно в транс. Зеленият меч просветна в ръката му, все едно само това е очаквала Джиа. Джули присви леко очи и погледна брат си, който също беше готов да се включва, стиснал силно дръжката на катаната си.

-Ишизу,пак ще ставаш бавачка май...-само ако Джеси я пуснеше.-Спокойно,миличка...нищо няма да ни се случи.Мама и татко са специялисти в това,не се притеснявай.
-Искам и аз да-Нико най-сетне се обади,но...
-Никакъв шанс.-отряза го майка му и той не посмя да протестира,когато видя строгия й поглед.-Още си малък...
-Чичо Джин е участвал във вашите мисии,когато е бил на нашата възраст!
-Чичо ти Джин беше принуден.Не ме питай колко сме тичали след него,особено аз,да го спасявам.Не искам пак да получавам сърдечни удари,Нико,ще стоиш тук със сестра си.
-Аз ще ги наглеждам също...-Даниел седна между двете деца,Джеси вече беше пуснала майка си.
-Благодаря ти,Даниеле.
-Писна ми да съм малък!-извика белокосото момченце,когато онези тръгнаха към вратата.
-Ще порастнеш,Нико.Не ставай като майка си и бъди търпелив.-усмихна му се топло и затвори вратата след себе си.
-НЕ Е ЧЕСТНО!