Студ без особен смисъл

Драконът избълва огнена струя и запали кладата.
- Бяха добри хора - каза Кубер след няколко минутно мълчание. Виновника ще си плати. С кръв!
- Съгласен съм, но къде да търсим?
Кубер бръкна в джоба си и извади бележката взета от един от нападателите.
- Елфи, пустини, графството - зачете той. - Този почерк е по-грозен и от моя. Можеш ли да разчетеш?
- Ездачи. Шпионин - ученик - отвърна Орфей. - Последния ред и аз не го разчитам.
- Добре тогава. Първо ще се върнем до царството. Изглежда работата е дебела. Май ще има нов тъмен господар. По - точно господарка.
Качи се на гърба на дракона. Той разпери криле и се издигна.

- Може би, но няма начин.- поклати глава Джуи, като погали Естер леко и я остави да спи спокойно, най- малката от тукашните деца. В следващият момент в ръката й се появи червена катана, същата като на Джин и двамата напуснаха стаята след Нава и Джес.
" Е, бавачеството си има и предимства."- засмя се тихо Ишизу и прониза с поглед опитващият се да се измъкне от стаята червенокоско:" Шуичи, не си и мечтай. Тука ще стоиш докато аз не реша!"
- Но...- момчето се обърна смутено и въздъхна:- Е, добре.

-Дейвид?-вдигна ръка,за да може орелът да кацне на нея.-Успя ли да разбереш нещо?
Птицата й изписка нещо,запърха с криле и явно това й говореше на нея нещо,защото когато се укроти,тя започна да размишлява.
-Отиваме в горите тогава.-и се ухили злокобно...щеше да се позапознае с някой друг кентавър или феичка...а това винаги водеше до бой.

- Горите тогава.- Джин махна с ръка нагоре, където три дракона прехвърчаха светкавично:- С тях или с портал?
Нава вдигна леко рамене, готов да си припомни старите магии и да ги вкара в масова употреба.

-Нека с тях...-орелът излетя нагоре и запърха около хората.-Стига с тези портали.

- Дадено.- кимна елфът положително. Джин подсвирна с уста, а след него и Джули, което не беше много типично за нея, особено с тази рокля. Анаю, Киара и Шадол се спуснаха надолу плавно и кацнаха тромаво на метри от тях, привеждайки се и подканяйки ги.

- Искам да се върнат, искам да се върнат...
- Кевин, вземи я упой - ангела въздъхна, нямаше намерение да изпълнява заповедите на Хюг, който беше дошъл на по чаша кафе при Ризел, но самата тя не се намираше на този свят в момента и обикаляше навън вече няколко часа...Поне от нейна гледна точка.
- Мога да я успокоя...Но няма да трае дълго при подобна...истерия

-Страх ме е,страх ме е,страх ме е...-и така си продължаваше с всяка стъпка,която Хиро поемаше.-Страх ме е,страх ме е!
Той никак не реагираше.Честно казано и него си го беше страх,но по други причини...
-Мамооооо!-Джеси едва не събори майка си,а после дойде ред и на баща й.-Добре сте,добре сте!

Когато тя излезе в белия сняг се почувства по-добре и се усмихна, така че успя да се откъсне от баща си и да се затича да успокои майка си
- Али...Боже така ме уплаши...Не го прави повече, недей - не само костите да й строши, а направо всичко.
- Муртаг - ездачът предпочете да поздрави него, както обикновено - Супер...И син ли си си намерил вече?

-Страх ме е,страх ме е,страх ме е!-повтаряше си тя,докато доближаваха чернокосата.
-Моля те,успокой я,аз не мога...-Хиро вече изглеждаше отчаян...

- Джени - коренно различно звучене, което изключително рядко можеше да се чуе от нея и когато се случеше направо беше за рекорд. Тя сложи ръце на рамената на момичето и въздъхна - Джени, спокойно. Всичко е наред. Аз съм тк...Може би не си ме спомняш...Но не се страхувай повече

-Защо всички правят такаааа?-намуси се като едно дете и прегърна майка си.-Защо никой не каже "Йееееее,Джени!Ти си тук!".Натъжавам всичко живо...

- Мислиш, че не се радвам?Напротив, само че не мисля, че трябва да крещя, а ми се иска...Иска ми се да кажа на всички това, което ми е на сърцето, но сигурно трябва да се правя на дама.

-Дама-шмама...-вдигна глава към нея.-Искам да бъдеш себе си покрай мен...мамо.-как се надяваше да не беше сгафила!-Нали...нали "мамо"?

- Да, аз съм - потвърди чернокоската и се усмихна, въпреки всичко. - Когато ми премине истерията обещавам да бъда себе си...Както винаги ме е учил баща ти

Джени се усмихна и положи глава на рамото й.
-Обещавам,че ще си спомня...

- Ще ти помогна, затова съм тук, скъпа - имаше известен опит в подобни неща вече...От доста време...Така се чувстваше - Ще отговоря на всичките ти въпроси относно това. Обещавам

-Винр...никой не иска да ми каже нищо за Винр...-ако не беше кърпата,щеше да изглежда така,сякаш беше готова да се моли на колене.

- Баща ти да си каже думата - тя прониза ездача, който още говореше с другия с поглед едва ли не сякаш за да го убие.
- В момента не знам къде е...Но мога да го намеря. Макар че ще се наложи да стане нещо не толкова хубаво...От твоя гледна точка, Риз

-К-какво?-пак започваше да изпада в истерия и тя,но се усети и се опита да не звучи толкова притеснена.-Какво трябва да се направи?

- Да отида и да го доведа. Тръгвам, ако ти липсва. Може би ще се забавя мъничко, но ще го доведа отново - простичко заяви лилавокосия - Ако майка ти ме пусне

Налага се да стана, нз до колко...

-Искам и аз да дойда!-май шансовте да отидат започваха да се намалят.-Аз съм виновна за всичко това,убедена съм!Трябва да отида с теб!Моля те!И теб,мамо!

Оки.До после.

- Не можеш да дойдеш до там...Точно до там.. - стресна се Муртаг, Арвен щеше да го убие, ако дойдеше с повече от един друг човек...И то хора, които не биваше да ходят там. - По-добре недей, моля те

-Не!-изглеждаше ядосана...-Той е там заради мен!Аз отивам там!Отивам!
-Ризел,имаш си още един инат,да му се радваш...честито.-Хиро вече се беше свлякъл по турски да седи на земята.
Дженифър рязко се обърна към него и той толкова се зарадва,че не можеше да види онези празни очи...
-Виж какво,ти едва ходиш.Ще му пречиш.
-Ще се постарая.-изсъска срещ него.-Не съм толкова слабичка.-и наистина,след като Вампая беше на гърба й.
"Вампая ще бъде по-силен там,където мисля,че ще ходите."-кръстчето отново засвето.-"Той ще я държи на крака и ще я защитава.Хичиру е знаел какво прави,не се безпокойте за нея."

"По-силен в Отвъдното?Не мога да я взема там, не става" изръмжа си онзи, не гласно понеже Ризел после щеше да го направи на кайма или кой знае какво.
- Не мога да ти го причиня. Бих взел онзи, който намерих в пустинята, но не и теб, не защото си слаба или нещо подобно. Не бива да ходиш там... - "Арвен ще ме убие"