Нещастните пирати и една малка Джени

Изпищя още веднъж,след като още едно гюле едва не я уцели...но треските си бяха достатъчни да й одраскат й без това разранените крака.Проклети окови!Защо трябваше да бъде вързана така,защо?А,да,защото беше слугинче.Мръсния парцал,наречен рокличка,й напомняше всеки път колко точно струваше на този свят и то не беше особено много...само няколко жълтици и вече я бяха продали.Но май онези си бяха пропилели парите,защото нямаше да стигне жива до там...
-Спокойно,Джени,спокойно!-още една слугиня се опита да стигне до нея,но и нейните окови я дръпнаха назад.
-К...како Вичи!Ние ще умрем!
-Няма,Джени!Просто се дръж!

Там на руля един ужасно странен...човек...Се смееше като обезумял и караше кораба си да прави всичко, но само и само да не спира.
- Затегни въжетата и стреляй! - заповяда накрая, като хвана и шапката си да не излети с пръските вода наоколо.
- Ама сър, гюлетата свършиха!
- Стреляйте с каквото ви падне, скоро ги настигаме, момчета, пригответе се за абордаж!
Чуха се радостни пиратски викове и кой каквото хванеше вече се приготвяше за превземане на този кораб. Капитанът, да, той беше достатъчно добър, че да ги заведе там... Това си беше и неговата територия. Един черен гарван изграчи зловещо, кацайки на мачтата на другия кораб. Домашният любимец на капитана на пиратите....Опа, смачкаха го...мъничко...Което ядоса онзи в черното и огромната шапка и сабята. Вече ги бяха настигнали тези убийци на птици
- Хайде бе, тръгвайте!Абордаж!

-Како Вичи!-Джени напълно пребледня,коато нещо се заби в рамото на белокосата.
За миг тя стисна очи от болката,а щом ги отвори да види с какво я бяха уцелили...
-Тези с вилици и ножове ли ни стрелят?!-ококори се тя,но пак присви очи,болеше.
Един телескоп й отнесе оковите и ги счупи...Вичи се огледа невярващо,но бързо скочи и събори Дженифър,защото едно буре с бира щеше направо да й разбие физиономията.
-Бързо,Джени!-успя с едно от гюлетата да счупи и нейните окови и вдигна детето в ръцете си.
-Но...ние няма къде да отидем!
-Не,грешиш!
Нямаше начин да се качат горе...щяха да ги убият при първа възможност.Да скочат във водата беше немислимо,детето не можеше да плува...Бързо видя един от златните съндъци и изтича до там,стараейки се да избегне всичките летящи обекти.Джени се развика,но Вичи беше толкова концентрирана в мисията си,че не й обърна никакво внимание.Махна набързо картите и пергаментите от съндъка и докато поместваше Джени вътре,се молеше на Бог да се смили над детето...
-КАКО ВИЧИ!-край,бяга намерили от някъде гюле и то я удари право в главата...
Капакът на съндъка падна и крясъците на момиченцето се заглушиха съвсем.

Бой, викове, както обикновено. Скоро заложниците бяха всички на палубата. Не беше било толкова трудно. На техния хубав, хубав кораб слезе този черен, черен човек с голямата шапка и се огледа.
- Бягахте ни поне няколко мили, но все пак накрая.. - усмихна се - Къде ви е капитана?
Доведоха му го без особено препядствия, този старец понечи да каже нещо...Да, този пират изглеждаше ужасно млад за този си пост..Но пиратския капинат го спря преди да е опитал.
- Капитане на този кораб, струва ми се "Скреж"?Та, капитане, нека ви кажа съдбата на нещата. Някои от пътниците не ми се виждат щастливи хора?Нито пък вие. Няма значение. Ще попитаме. Който иска да дойде с нас, свободен е да го стори. Вие ще бъдете заврян в едно буре и ще плавате докъдето си искате.
- Що за наглост!?
- А, моля ви, нека се доизкажа. Останалите заложници ще оставим в лодка с достатъчно вода и храна. Те нищо не са сторили. Знаете чудесно, че нашите проблеми ги решаваме сега. Богатствата...Те ми трябват - вдигайки ръка даде знак на подчинените си, че са свободни да грабят каквото пожелаят. - В бурето ще бъдете сам, ще ви дадем малко храна, водата я има в изобилие. Ще бъдете вързан, за да не се преобърнете случайно...До скоро.
Пиратът, който държеше капитана се засмя и го завлече да му избира буре. Докато долу из трюма вече събираха различните богатства, храна и така нататък

Детето се беше умълчало,след като цялото гърмене свърши.Плачеше си тихичко,може би щеше да успее да се удави в проклетия съндък...за какво й беше да се надява?Още от както се помнеше я разнасяха насам-натам като слугиня."Много е малка!","Нищо не може!","Боклук!".
Е,след като беш боклук...сега си беше изхвърлена в морето и най-вероятно имаше час-два живот.Кой знае.Затвори очички и стисна ръчички...
"Идвам,како Вичи..."

- Я, глей, Ямараску!
- Леле, златен сандък, пълен е със съкровища!Дай, тегли, шефа ще е супер доволен...
- Бисери и диаманти..
Мечтите на пиратите често бяха такива. Там горе се смееха на опита на онзи капитан да плува с буре. Няколко млади момчета бяха решили да станат пирати, щяха да ги изпитат, разбира се...Другите вече бързо-бързо ги караха да заемат местата по лодките.
- Е, капитане, вижте къв сандък! - извикаха двамата пирати, като с големи усилия бяха докопали това нещо. - И е тежък.
Пиратският капитан беше безименен. За всички бе просто "Капитане" или "Шефе", е...Имаше си име, но никой не го използваше. Викаха му Хеби. Всъщност...Корабът им се наричаше така, означаваше Змия.
- Браво момчета..Намерете и храна, защото нашата свършва. По дяволите, кой изтреля бирата?

"Ммм?"-няколко пъти си беше драннала главата в капака,но ключалката по някаква случайност се беше залостила и не можеше да излезе.
Да не би вече да беше във водата?Ама тя...трябваше да потъне!Никаква вода не влизаше,обаче.Какво ставаше тук?И тогава настръхна...щом чу гласовете.Нееее,не!Като за първи път в живота си беше изкарала късмет,но не искаше!НЕ!

- Занеси го при другите съндъци - един доста странен пират с дълъг списък разпределяше нещата на \"Хеби\" и често-често оправяше очилата си. - Храната в онзи ъгъл. О, нови бурета с бира, страхотно...
- Пригответе се, че ще палим \"Скреж\" или квото му е името.
- Изнесете всичко де.
- Ами че то няма много..
Стовариха съндъка до други подобни, щеше да остане там чак докато не дойдеше време за разделяне на плячката. Тоест след като запалеха онзи кораб, повечето вече се връщаха, натоварени с някои неща...
- Капитане, побързйте! - той капитанът им..Лесно се различаваше, понеже винаги беше с тази шапка. Така враговете не го различаваха...Не знаеха какви коси има, какви очи...Беше просто Хеби от кораба \"Хеби\".
- Спокойно, аз ще запаля, вие изнасяйте по-бързо.
Малко по-късно плячката се разпределяше също така бързо.
- А тоя сандък?Я го отворете... - някой зачовърка в ключалката с една костица от риба, най-сигурното средство за отключване

Джени беше обмислила бягството си,докато те се занимаваха там...с каквото се занимаваха.Когато чу как започваха да си играят с ключалката,настръхна...намръщи се,напрегна се...Отвориха съндъка,рязко вдигнаха капака и в очакването си да видят съкровище,едно малко момиченце,с дълги до земята мръсни кафеви коси ги помете и тръгна да бяга по палубата,да се хвърли във водата.Беше със стиснати от страх очи,но когато се блъсна в нечии крака,разтреперано се спря на едно място и погледна нагоре...големите й шоколадовокафеви очички затрепкаха ощр по-уплашено,а тя падна назад с едно силно "Туп!".

- Шефе, вижте ни съкровището - насмешливо я вдигна онзи, в който се беше блъснала достатъчно високо, че капитана да му обърне внимание.
- Момиче..в сандъка ли? - след дълга, дълга тишина прозвуча гласа му. - Я я доведи тук, Лефа
Странно, какво можеше да прави момиче в сандък, освен ако не беше робинче...Но пък пак точно в подобен...Този пират, наречен Лефа веднага донесе момичето пред черния и се захили - Какво ще я правим. Да я оставим да плува до някой остров?Или и тя в някоя бъчва?Може би да я дадем на акулите?Или пък...
- Коя си ти? - прекъсна го капитана, обръщайки се към детето, явно намръщено

Опита се да си събере мислите и да каже нещо,но думите на онзи пират я накараха да си глътне езика.Гледа го,гледа го...и накрая избухна в сълзи.Започна да се мята,онзи да я пусне.Отказваше да каже каквото и да е било,просто удряше с юмручета във въздуха и ронеше сълзи.

- Добре - въздъхна онзи и помаха да я отведат. - Ще я свалим на първия цивилизован остров, дотогава се погрижете за нея.
Нямаше нищо против децата, така го бяха учили някога...Не помнеше кога, сега морето беше неговата суша.
- И Лефа, без да я плашиш! - подвикна след оня пират, който въпреки всичко я държеше все едно изобщо не се движеше. Остави я в една каюта, доста добре подредена и дори се усмихна. Явно тази беше на капитана или на някой от приближените му.
- Изчакай тук, после ще се оправят с тебе

Това никак не й хареса.Накара я да се разплаче още по-силно и даже не забеляза кога бяха затворили вратата.Сви се на топчица и си спомни веселите зелени очи на Вичи...Това й помогна малко или много и плачът се намали до хлипане,докато накрая не осъзна колко много беше изморена всъщност.Захапа палеца си,притвори очички и сънят я отнесе надалеч.
'-Тя трябва да си тръгне!
-Но,Нитара,къде ще отиде?!
-Продай я!Остави я на улицата!Убий я!Не ми пука!Не искам да виждам това мръсно изчадие повече в къщата си!
-Как може да...
-Може!Действай!-силният трясък й подсказа,че е помела няколко чаши в гнева си.
Подмина го и тръшна една врата след себе си,а онзи стоя така умърлушен...После се обърна към вратата,зад която Джени се криеше.Момиченцето се изплаши и понечи да избяга,но той я хвана...'

Пиратите нямаше какво да обсъждат. Щом капитана казваше да я свалят, значи да я свалят на брега. Имаха му доверие, макар че някои дори не му знаеха лицето. Той беше се прибрал в каютата си и още гледаше момичето замислено. Да, не беше, изглежда, едно от най-щастливите деца на света... Надяваше се да й бъде топло, беше се погрижил да я завие...А ако я сваляше на брега...Ако се покажеше в някой град така щяха да я вземат за слугинче...Трябваше да й намери свестни дрехи. Просто не искаше да стори зло на деца, макар че беше отмъстителен по природа. Но и трябваше да говори с нея. Нахлупи шапката си и заспа на стола, всеки момент можеше да излезе нещо, винаги трябваше да е готов.

'-Счупи две чаши!
-За какъв интервал от време?
-За...за...ъъъ..
-Три месеца?
-Да!Как може такова нещо?!
-И на колко е?
-Наистина,на колко е?
-На осем!Знаете ли,няма какво повече да ми се обяснявате.Ще я взема на пазара и ще я продам.
Детето вече беше свикнало с тези неща...просто си седеше право между двамата и гледаше в мръсните си боси крачета...Бяха я пренесли в три къщи за една година.
-Искам висока цена!
-Нали за нищо не ставала?
-Няма значение!Техен си проблем!
-Мили боже...'
-Гоменне...-прошепна си тихо,преди леко да отвори очички и с горчивина да се досети,че морето не я беше спасило.

- Скоро ще стигнем брега - леко проговори онзи с шапката от тъмнината - Ще те оставим там, надявам се да намериш добро място за живот. Имаме една хубава рокля като за теб. Не искам да те пращам така, ще те обрека на болка. Но това ще стане утре сутринта. Сега си почини и ще си отидеш от този кораб

Детето скочи от изненада,оплете се в завивката и падна обратно.Огледа се,не виждаше никого...Погледна към мрака,май от там го чу.Плашливо протегна ръчичка напред,не знаеше какво да очаква точно-може би да й отсекат ръката направо?Или да я отблъснат настрани?Или да няма нищо в тъмнината и тя просто да си го е измислила този глас,защото се чувстваше самотна.

- Изплаших ли те? - докосна я, колкото да й покаже, че наистина съществува, после запали чевръсто една свещ, която винаги стоеше на масата. Леката светлина очерта една карта и него, горе-долу, дори сега си беше капитана. Не беше си направил труда да си почине като хората, отдавна не го беше правил - Извинявай. Мислех, че когато влязох ме усети, затова.

-Ммм...-успя да каже,гледайки към ръчичката си.
Не намери никакви нови белези,рани или изгаряния.Погледна отново нагоре към него...
-Джени...-прошепна толкова тихо,че самата тя трябваше да се напъне да се чуе.

- Приятно ми е - усмихна се онзи като свали шапката по случай поздрава. - Не ти ли се спи, Джени?

-Не...-след краткото мълчание реши да продължи.-Аз много не спа.Винаги...има работа за вършене.

- Но тук нямаш работа. Тук си ми гост. Другите са съгласни. Може би не си била гост на никого?Сега си, ще ти покажа. Не се тревожи за нищо тук

-Гост?-е това я изненада.-Не храна,не слугинче?Гост?

- Гост - потвърди капитана с усмивка - Ще имаш храна колкото искаш, без да трябва да правиш каквото и да било за нея. Ще се погрижим да те свалим в някое мирно кътче. Това си обещах, поне аз, въпреки че съм капитан на пирати

-Защо?Защо да пилееш храна заради едно никакво момиченце?-Боже,започваше да говори като господарите си...-И защо не ме метнеш извън борда?Защо изобщо ти пука?