Нещастните пирати и една малка Джени

-Хихи.-даде му чинийката и скромно положи ръце зад гърба си.-До сега не съм опитвала,така че ако нещо не е наред,не се тревожете да ми кажете.

Лилавокоското се усмихна и нахапа набързо любимия си плод. Да, защо ли не искаше да им каже как се казва?Те бяха такива бърборковци, когато се привържеха към някой нов пират например веднага казваха каквото знаят за всички наоколо.
- Перфектно - и как не, можеше и ореол да му излезе на главата от радост

Тоя готвач ми харесва(намерих си колекцията)

-Наистина?-погледна към пръстите си,все още покрити със захар.
Е,на нея си харесваше,но тя и мишка можеше да изяде...спомни си с отвращение как я бяха накарали,онзи глупав син на господарите й,за да се похвали на другарчетата си какво слугинче има вкъщи.

- Мхм - потвърди понеже беше зает да се наслаждава на храната. - М...Щом оставаш тук мисля че ще те накарат да избереш нещо по-удобно за подобен живот, много държат на това. - и пак отхапа, понякога имаше навика да предвижда подобни неща и просто предупреждаваше. Те действаха много стряскащо на моменти... - И ще вземат да те разведат по-основно, ако не им кажеш, че си уморена
Май по-скоро се стараеше да си е капитана, въпреки всичко

-Ммм...-прозина се шикоро и затърка очички.-Всъщност...след тичане насам-натам за съставки се поизморих...
А и да се събудиш в чувал с възпалена рана не беше никак освежаващо.

- Искаш ли да си починеш? - откликна веднага капитана като се изправи с усмивка - И тук може, трябва да раздигаме някои неща от твоята каюта преди да отидеш там. А няма да пречиш на мен, на Змията никой не влиза в леговището - през дългите години капитанство "Хеби" беше възприел като собствено име, сякаш си бе нямал друго никога. Дори не му правеше впечатление вече, понеже никой и не питаше, беше глупаво. Той беше Змията на Океана, доста коварен, ако се ядосаше. - А и ще се радвам да останеш

-Ммм...не...аз-звучеше все по-сънено с всяка изречена дума.-аз...много съм уморена...
Катурна се настрани,подпря се на стената и се отнесе.А до преди малко търчеше като гонена от канибали из кораба.

- Значи оставаш, решено е. - остави я там на "леглото" ако в кораба това нещо се наричаше легло изобщо. Поне беше удобно. Затвори вратата след себе си и вдигна глава.
- Джу и Митасу, идвате с мен - поръча си веднага двама и тръгнаха вероятно да видят какво бяха натрупали в онази каюта...Освен прахоляк, който можеше да насити небето в черно.
- Е вече ще трябва да чистим - въздъхна онзи, който мразеше това и взе един парцал и кофа в готовност

'-Неее,не,не!Една октава по-високо!Хайде сега...
Джени се постара...и Елоре гордо се усмихна,когато детето успя.Момиченцето се усмихна,но жената знаеше...че можеше много по-ярко.'
-Една октава по-високо...-висеше с главата надолу,тъй като беше поизлязла от 'лелото'.

- Не мърмори и на мен не ми харесва - караха се някъде там, после с дружни усилия махнаха боклуците си и успяха да ги съберат някъде си другаде.
- Хайде, Метла-сан! - засмя се някой и друг мърморко тръгна пак да чисти.
- За петнадесет минути и тридесет и две секунди всичко ще е наред.
- Млъкни и помогни, умнико!
- Хеби, тоя иска да ме бие!
- Правите се на бебета...

-Ааа...анооо...-беше завлякла одеалото след себе си и сега още по-сънено търкаше очи.-Какво прави-
Изтърва одеалото и настръхна.Те...те чистеха?!Вместо нея?!
-Вън!Вън,вън,вън!-избута ги всичките извън каютата и трясна вратата точно след капитана,даже заключи...-Аз чистя каютата си,не вие!
Гласчето й звучеше заглушено от вратата.

- Че ние не чистим както трябва да се чисти.
- Ние изриваме някои наши си неща, имаме си това право, нали?
- И мием пода, понеже там, ако не си забелязала има един капак
- Ама сега не го отваряй, че от там ще излезе едно същество, маймунката на готвача, дето ни обира храната. Мразим я.
- Но ще ти пречи и той трябва да си я вземе и пак да настане хаос, за жалост...
- Хеби, заколи тая маймуна, по дяволите!

-Заповядай...-отвори вратата и от там излязоха две ръчички с една наистина наплашена маймунка.-Прави каквото щеш с нея.-и трясна пак вратата.-Ето ви и капака.-пак се подадоха онези две ръчички,пак се затвори вратата.-Тука има и разни кърпи!Леле,ужас!Тази маймунка колко време е стояла тук?!

- Да кажем няколко години...Когато акостираме искаме да я оставим, ама тя се връща. Господарят й бил много сладък, така се шегувахме преди.
- Дали става за ядене, какво мислите момчета?
- Не, опитвали са се да ме хранят с маймуни, за да ме угояват и е ужасно...Най-добре да я завържем за някой остров...
- Решено!Горкият Вафа сигурно ще му е мъчно.
- Това ми напомня после да играем на имена, време е вече да се запознаем, хора.
Явно бяха решили да я оставят, щом тя искаше така

След по-малко от половин час пред вратата на каютата имаше една купчина от различни джунждавки...шапки,кърпи,куки,въдици,няколко забравени-боже мили!-бурета с вино...
Каютата блестеше...но нейните очички вече по-прилягаха като на зомби.Излезе навън,с парцала през рамо,и се зае да разнася нещата насам-натам,където предполагаше,че попринцип трябваше да бъдат.

- Вземи си почини - спря я капитана, който май беше сам наоколо - Не е нужно чак толкова, ние ще се оправим от тук нататък. Хайде, това вече е сериозно предложение. По това време повечето са почивка, независимо дали спят или играят карти долу. Ти си полегни, ако обичаш. Моля, мооля, не искам да се зомбираш повече още от първия ден.

Беше отворила уста да запротестира...
-Йей!-бутна му едно буре в ръцете,изтича към каютата и се тръшна на хамака там,честно казано предпочиташе такова легло,вместо онова обратно в....изгорената къща.

- От къде имаме тия бурета? - попита сам себе си, но вдигна рамене и си го понесе накъдето трябваше
- Хеби, Хеби!Най-накрая списъка е подпълнен! - ухили се в трюма в тъмното и Кевин със своя вечен списък имена и професии на кораба - Вафа най-сетне сподели...Но ти не...
- Стига бе, от сто години ме бъзикате. Аз съм Хеби - бутна му на него бурето и побърза да се върне, за да хване корилото и да не се прекатурнат някъде. - Вятърът е спокоен... - каза го сигурно на маймунката, съживила се от същия вятър и сега подскачаща над главата му - Хубаво време...

Спа като пън...никаква врява навън не беше способна да я събуди,ако ще и някой да ги нападне.Хамакът се люшкаше насам-натам,което просто беше пълна гаранция,че и даже да се поразсъни,щеше да се тръшне обратно веднага.

- Не смятате ли, че е време да ви сменя? - беше дошъл Великият Ямараску, който предлагаше на капитана да си почине но Хеби отказа.
- Иди си доиграй картите. Виж, всичко е спокойно.
- А...Какво ви накара да се качите на този кораб, сър?
Не получи отговор....Или поне не веднага и не с думи. Капитанът му кимна да погледне напред.
- Гледката и морето. Всеки си има причина. Но смятам, че аз съм ви непознат, само капитан. Няма нужда да споменавам.
- И все пак ние ви обичаме, капитане. Иначе щяхме да ви оставим на канибалите.
- Вие всички обичате. Тихо сега, на борда ни има спящи.

-Още една октава ли?-избълнува момиченцето в каютата...тази тъпа октава!Беше си я набила яко в главата явно,само дето не започваше да пее...
Превъртя се за пореден път,рискувайки превръзката около крака й да се отвърже...то колко пъти го беше направила за днес...болеше,но не толкова вече.Щеше да мине,щом те така казваха,значи щеше да мине.

- Тази маймуна... - не, не можеше без врява. Онова малко същество му се беше покатерило на главата и крещеше досадно, та Ямараску искаше да го изхвърли във водата.
- Потърпи, ще я оставим на някой бряг...
- Да бе!Това е неунищожимо!Като хлебарка е!
- Поне се опитай да я успокоиш...По дяволите...ВАФА!! - заради тишината се чу десетократно по-силно и готвача долу се събуди.
- О не...

-Буа!-добре,явно не спеше като пън.
Изправи се рязко,но хамака се люшна настрани и я изсипа долу на земята.
-Ау,ау,ау...-затърка глава...
Излезе навън,сграбчи си маймуната за врата и влезе обратно в каютата.Покатери се пак на хамака и прегърна животното...а това май помогна,защото мъничко се поукроти.

- Джени, подарявам ти я - с готовност подвикна капитана, понеже на всички не им беше приятно това животно...Те затова и искаха да го зарежат - Буфу й викахме, но ти си я прекръсти

-Не я искам,просто ще се убие някой така...-извика обратно сънено.-Да дойде да си я вземе...аз пак издавам багажа...