Нещастните пирати и една малка Джени

Джени седна при своя екипаж пред огъня с едно леко "Туп" и протегна ръчички напред.Пламъците я стопляха и тя се усмихна спокойно.Дългата й кафява коса се събираше зад нея на пясъка,но това не й правеше особено впечатление.

- Джени си остава при нас - оплези се един от екипажа и всички прихнаха при вида на онази капитанка.
- Да не се караме, ние ще седнем тук, вие там - бързо.бързо определи нещата Хеби и явно гледаше онази малко лошо - Утре ще уловим нещо за ядене и си тръгваме..Поне Ним да беше дошъл, не ти - и се настани сред хората си без да я поглежда повече

-Не й се подигравайте.-намусено се обади детето.-Каквото и да е направила,едва ли заслужава да й се смеят и то пред целия й екипаж...

- О не й се подиграваме, спокойно - усмихна се леко капитана - Понякога с нея трябва да се държиш по-уверено, иначе ще те направи на клоун...
- Пък и така и така тя ще отвърне на удара, такъв човек си е била винаги.
- Макар че рядко я виждаме

-Да,но...-погледна към нея,този път с малко по-малко страх от преди.-Защо не дойдете при нас?Тук е по-топло и е по-забавно...
Можеше и повечето да бяха против това,но тя не искаше така да бъде...онзи да стоят в тъмното,на студено,а пък те да се радват на огъня.

- Не мерси! - вдигна онази глава, като най-спокойно си седеше около малко огънче и понякога хвърляше съчки вътре.
- Забравих...Тя е доста горда - предупреди Кевин и поклати глава - Държи да се справя сама и...другите не я интересуват, както виждаш

-А,добре.-намръщи й се внезапно на жената и върна поглед към огъня.

- Утре си тръгваме, тъй че няма особено значение -капитанът се прозина и се излегна назад върху пясъка. - Кевин, запиши за да не забравиш, трябва да уловим нещо, че ми писна от тая риба...И малко плодове потърсете...утре...
- На капитана му се спи - подшушна в това време друг.
- Айде да го разсъним - имаше предвид да го пляснат в морето...Май някой бе изпил повече вино

-А...ама...-трябваше да спре да се притеснява толкова много за хората.
Замълча си,може би пък не беше лоша идея...да стане весело.Само дето на него може би нямаше да му е весело.Да си послушно малко дете не беше много хубаво на моменти.

- Спокойно, не му е за първи път - Ямараску спокойно отпиваше, докато онези се приближаваше - Сега залегни...
И точно навреме, понежекапитана явно ги усети и хубаво ги събори надолу по малката дюна.
- Не се научават че са големи - въздъхна очилаткото от другата страна на огъня.

-Олеле...-преглътна и реши да се поотмести малко настрани,да не вземе и тя да пострада.

- Ще им мине много скоро.. - чу се един плясък и някой се засмя, после явно се отказаха бързо бързо.
- Не му беше лесно когато го въртяха на шиш...Макар че от тогава е толкова намусен, че ни е малко страх да говорим с него

-Аноо...като му дадох ябълката той беше весел...и не ме е страх да говоря с него.-погледна през рамо към него.-Той ви е капитан...ни бива да ви е страх,щом му имате доверие.

- Е да, ама понякога е малко страшничък.
- Когато не е на настроение, тогава май е по-добре да не го заговаряме. Не че няма да ни отговори, но смразяващ леден глас не е за предпочитане....
- Имаме му доверие, а дори не го познаваме..Но пък...Разбира се, за ябълки няма спор, дадеш ли му и морето би преплувал сам заради теб

Може би трябваше да каже,че щеше да ги прави тези захаросани ябълки по често?Но не,продължи да гледа към него.Може би не бяха само канибалите...но нямаше откъде да знае,след като самия му екипаж не го познаваше,значи и тя нямаше да има големия шанс да успее.Това я натъжи още повече.
Стана си от мястото и тръгна към него.Както стоеше с гръб към нея и гледаше надолу към подножието на буната,тя разпепи ръчички и го прегърна.
-Бих отишла да направя още ябълки...но като ги приготвям прекалено често,може да ви писнат...

- Никога - усмихна й се той след като осъзна че не са канибалите от сънищата. - Джени, ябълките на мен не могат да ми омръзнат никога. Това ми е орисията...Яж ябълки и от нищо не се бой...Само че вече е късно и е по-добре да не ги приготвяш сега

-Ще ги направя утре тогава!-грейна момиченцето.-И ще направя много,да има за всички по няколко.И за да не се чувства Вафа зле после,ще го помоля да ми помогне!

- На него му е гадно само когато се шегуват, че яденето му не ставало за нищо. Само че...Мисля че си е най-добрият готвач, който бих намерил. Преди него и преди още да стана капитана, на този кораб имаше един дебел чичко, който хич не можеше да готви, но за да не бие мен, юнгата лъжех, че може. В сравнение с него Вафа е страхотен готвач. Не би отказал да се включи, мисля, това си му е страст. Намерих го в странноприемница, където се уговаряше с някакъв да отиде и да му слжи като готвач...Всеки идва от някъде..

-Няма значение от къде идваме!Важното е,че сме заедно!-прегърна го малко по-силно,преди да се отдели и да изтича обратно при екипажа.-Лю,взе ли китарата?И някой май беше взел тарамбука!Имам една идея!

- Тука са... - той се огледа, че да намери къде бяха оставили нещата си, сваляха ги рядко, но маймуната беше се залепила за китарата й...Тя вече си беше намерила човек за тормозене, а именно съседната капитанка...Което беше хубаво - Ето ги

-Това веднъж да го правиха на плажа.-беше изтичала и до другия екипаж и с доста усилия и дърпане на ръце беше успяла да ги убеди да дойдат с нея.-Имаше много хора,няколко свиреха,а други танцуваха.Много исках да отида и да се включа,но...настойниците не ми дадоха,защото те бяха непознати.

- Е, ние не сме. Танцувай и прави каквото ти иска сърцето - засмя се онзи с китарата, пораздърпа няколко от струните и вече беше готов да свири каквото искаха - Ние нали сме пирати.
- В такъв случай аз ще...си ходя - с готовност обяви Кевин, обаче не му дойде късмета.
- Ти също си пират!Айде, кой ршава?Какво ще свирим тая нощ?

-Ммм,не знам.Само да не бие на симфонична музика,че ми втръсна,това го свиреха на репетициите по четири часа на ден без спиране.-завъртя се на пети и косите й се размятаха след нея.

- Каква ти симфония ние не идваме от оркестър - усмихна се онзи и скоро вече свиреше нещо весело като за начало, изчаквайки другите инструменти да му хванат ритъма.
- Музика ли чувам? - вдигна глава капитанката която бе с гръб към тях и се обърна - Страхотно, ще предизвикам Хеби на състезание по танци

В случая беше малко зает...Джени му сграбчи ръцете и тръгна да танцува с него.Смехът й съпровождаше инструментите и всякакъв страх,срам или каквкто и да е било си е отишло с вятъра.